Не знам откъде да започна тази история. Може би не ú е сега времето, но напоследък мисля за интуицията. Не за шесто, седмо или поредно чувство, а за интуицията или кой както я нарича. Онова вътрешно чувство, усещане или диалог със себе си.
Тук ще го наричам среща със себе си, защото за мен е точно това.
Срещата със себе си, онази задължителната
на която трябва да се обръща внимание и която, като че ли в повечето случаи не е случайна, а е спонтанна и важна.
Във времето се разминавах с тази среща, закъснявах, отменях я, може би даже мъничко я избягвах. Тя ми се сърдеше и понякога ме спъваше и ако не паднех, то поне политах, и болеше. А причини за това, колкото искаш. Понякога се ядосвах на себе си, на неумението си да общувам, да разбирам, да се отзовавам и да бъда търпелива…
След време се научих, че трябва да бъда открита и че да назовавам всичко, което ме вълнува, положително или не, с точните думи ми дава спокойствието и увереността, от която се нуждая. И така срещите ми със себе си станаха желани и търсени. Вече не ме обиждаше тоталното ни разминаване,
не търсех оправдания, исках да слушам
да възстановя връзката със себе си, такава каквато я заслужавах.
Защото е тъжно да бъдеш изгубен за самия себе си, без компас, без пътеводител, без упътване… А тогава, ако успееш да слушаш и се отзовеш на поканата за среща, започваш да възстановяваш, защото срещите със себе си не се губят. Те просто остават във времето и натежават до момента, в който вече нямаш избор и единственото решение е да им отделиш полагащите им се минути или дори часове.
Не знам дали тези срещи водят до правилните и най-точни резултати. Не знам дали всъщност понякога не нараняват толкова, колкото и ако не се случат.
Понякога тези срещи ме объркват. Карат ме да се съмнявам в точността на назованото, предизвикват личните ми страхове и все пак избирам да се вслушвам, да се доверя на себе си, на преценката си и на всичко, което една среща с мен самата може да предизвика.
А тези срещи понякога са бури, понякога са дъга и независимо от това, в повечето случаи водят към слънцето, защото моето място е точно там.
И дори да проявявам колебание, то тези срещи са маяци, заключени в най-нежната част от мен, а ключът към тях е само и единствено в моите ръце.
Текста за интуицията и още много други творби от Невена може да откриете на нейния личен блог.