Всички обичат олимпиадите, сигурна съм! В тях има нещо от класическия театър – драми, трагедии и комедии, кулминации и развръзки. Но най-вече, има победа на човешкия дух над земните ограничения. Да, нищо че гледаме тела. Само си мислим, че наблюдаваме физически постижения. Всъщност, следим измеренията на волята. На това, че
никога не знаем на какво сме способни, докато не опитаме
Доказателството е Чешкият локомотив, както е наричан Емил Затопек, бегач на дълги разстояния. Влязъл в историята на Олимпиадата с четири златни медала. Единият е от далечната 1948 г. (тогава взима и среброто в дисциплината на 5000 м при невероятно бягане в силна дъждовна буря), а другите три – от 1952 г., когато на 30-годишна възраст, Затопек прави нещо още по-любопитно и запомнящо се.
В Хелзинки, където се провеждат игрите тогава, той печели бяганията на 5 и 10 хиляди метра, а след тях – и маратона (постижение, което едва ли някога ще бъде изравнено). При това, чехът никога преди това не бил бягал на тази дистанция. Решил да участва в маратона буквално час преди старта. Сигурно си е казал нещо от рода на:
„Защо пък да не пробвам?“
А може и нещо друго да си е мислел. Вече няма как да знаем – легендарният атлет почина в Прага през 2000 г.
Знаем обаче, че в кариерата си е поставил 20 световни рекорда на дистанции от 5000 м до 30 км. Че е бил първият лекоатлет, преминал 29-минутната бариера за 10-те хиляди метра (през 1954 г.). Че е бил инициатор на толкова популярните днес интервални тренировки и на включването в програмата на метода хиповентилация (дълбоко дишане и продължително задържане на дъха). Че е тренирал в тежки условия нарочно – в дъжд, сняг, с тежки работнически обувки… Но въпреки големите му амбиции винаги се е държал приятелски с конкурентите си и е давал съвети на по-младите.
Знаем и че извън стадионите
Затопек е живеел все така запомнящо се
Бил е изхвърлен от компарията, защото е участвал в Пражката пролет. А по-късно, когато управляващите са върнали доверието си към него, той става министър на спорта. И остава такъв до 1982 г.
Знаем също за уникалната любов със съпругата му Дана Затопкова – също лекоатлет, родена на същата дата и в същата година като Емил и също спечелила медал в Хелзинки през паметната за двойката 1952 г. (взима златото при хвърлянето на копие минути след победата на Затопек в 5-те хиляди метра)! И двамата са имали
невероятно чувство за хумор
Когато на пресконференцията след игрите през 1952 г. Емил се опитал да си припише заслуги за победата на Дана (подхвърлил, че я бил вдъхновил с победата си малко преди нейната), тя му отвърнала: „О, така ли? Тогава иди да вдъхновяваш някое друго момиче и виж дали тя ще хвърли копието си на 50 метра!“
Когато пък бил питан за странния си за тогавашните времена стил на тичане и за още по-странните физиономии, които правел, докато бяга, Затопек отвръщал: „Това да не е художествена гимнастика или фигурно пързаляне!“
[Вижте как е изглежда чехът, докато тича – ще го разпознаете със сигурност, когато след 40-ата секунда във видеото от четвърти става първи (в последната, невероятна обиколка на 5-те хиляди метра в Хелзинки). В същото видео е и хвърлянето на копие, донесло златото на Дана.]
Може би хуморът на Емил Затопек е обезоръжил най-ожесточения му съперник в
знаменития маратон в Хелзинки
– британеца Джим Питърс. През първите 15 км чехът бягал плътно до сочения за фаворит Питърс и си позволил да го попита (за изненада на британеца) как му се струвало състезанието до тук. Питърс блъфирал, че върви „малко бавничко“. Тогава Затопек ускорил темпото, а Питърс, който вече бил изчерпал силите си, не успял да финишира. Как е изглеждала тази надпревара, както и легендарния финал, вижте тук.
А в името на духа – човешкия, на Затопек и на предстоящите Летни олимпийски игри, които ще се проведат през август в Рио де Жанейро, ви предлагаме най-запомнящите се цитати на чешкия лекоатлет, които знаем:
„Един атлет не може да тича с пари в джоба си. Той трябва да тича с надежда в сърцето си и с мечти в главата си.“
„Ако искаш да бягаш, бягай една миля. Ако искаш да изживееш различен живот, пробягай един маратон.“
„На пределите на болката и страданието мъжете биват отделяни от момчетата.“
„Атлетът на днешния ден не е само атлет. Той е ядрото на един отбор от доктори, учени, треньори, агенти.“
„Победата е голямо нещо, но приятелството е още по-хубаво“
Вижте още… Андриан Аспарухов: Как силната воля преобръща живота
