Ако трябва да оприлича градовете на нещо, то бих ги оприличила на хора. Плевен например бих го сравнила с мъж. Типично по мъжки той е спокоен и хармоничен. Без бурни емоции, без забързано множество. Балансиран. И по мъжки очарователен.
Плевен. Това е моят град
И неговата прегръдка ме стопля винаги. Защото знам, че съм си вкъщи.
Ако планирате да дойдете тук, трябва да знаете, че си заслужава да отделите поне два дни за него. Едва ли един ще ви стигне. Тук има музеи, свързани с историческото минало на града, за които няма да пиша. Само посещението на Регионалния историческия музей ще ви отнеме няколко часа.
Експонатите трябва да се видят, а не да се описват. Заслужава си! Затова ще продължа нататък. Ще се изкача по стотиците стъпала, водещи началото си от него (Историческия музей), минаващи покрай величествената статуя на Майка България, гордо разчупила оковите, за да стигна до една малка желязна портичка.
Парк Скобелев
Оттук може да започне и вашата разходка из града. От тази портичка. Ако е затворена – побутнете я. Пристъпете. И пред вас ще се разкрият няколко красиви каменни алеи, всяка поемаща в различна посока. А върху тях падат дебелите сенки на големите кестени.
Това е паркът Скобелев. Дом на Панорамата и на Братска могила – костница – построена, за да приюти костите на част от хилядите, намерили смъртта си тук по време на Руско-турската война. Паркът е създаден върху някогашното бойно поле в памет на загиналите.
Реликвите, оръдията и братските могили мълчаливо напомнят за случилото се. Вероятно това е и причината, поради която винаги съм изпитвала някакво чувство на покой тук. Като че ли всичко е застинало. И тишината, и спокойствието лъхат отвсякъде.
Панорамата
Панорамата – това е символът на Плевен. Името ú е Плевенска епопея 1877. Изградена е по повод 100 годишнината от Освобождението на града. Съставена от 4 зали, във всяка от които живописни платна отразяват събитията не само от града, а и от цяла България по време на войната.
Една от залите обаче е по-впечатляваща
Това го установих още на 6 г., когато влязох за пръв път. Сега вече знам, че платното в нея е с размер 115х15 и пресъздава картините от бойното поле в радиус от около 10 км. Необикновеното тук е, че кръговата зала представя боевете не само посредством лененото платно.
Картината е основата, но множество пластики и предмети се явяват нейно своебразно продължение. В първия момент не впечатлява мащабът на кръвопролитията толкова, колкото достоверността на изживяването. Ще попаднете в центъра на битка, а пред себе си ще видите дупки, окопи и пръст – и те са съвсем реални. Оръдията, пушките, хомотите, разхвърляни из залата – всичко е истинско. И няма как всичко това да не ви остави без думи!
Парк Кайлъка
Мястото, което всеки плевенчанин ще ви посъветва да посетите, е парк Кайлъка. Благодарение на ген. Иван Винаров паркът достига до внушителните 10 000 дка. Генералът прекарва старините си в къща в една от горите в парка.
Днес тази къща се саморазрушава
И само една малка табела говори, че тук е живял създателят на парка.
Негова е и заслугата да се изградят язовирите в Кайлъка. Сгушени в подножието на скалите, те предлагат едно чудесно място за почивка извън града. Макар че там не е нито спокойно, нито усамотено. Независимо дали е работен, или почивен ден, плевенчани идват тук в топлите летни вечери, за да избягат от еднообразието, което ги очаква в старите панелни блокове.
Пешеходните алеи през лятото също кипят от живот. Особено в почивните дни. Кайлъка има какво да ви предложи. Езеро с лодки, тенис кортове, зоологическа градина и много природна красота – на всичко това може да се порадвате тук. Полянки, използващи се за пикник и семейни игри.
Но не е само това. Високите карстови скали, обграждащи парка, са чудесно място за скално катерене. А множество малки пещери обсипват склоновете на същите тези скали.
Крепостта Сторгозия
В границите на парка може да видите наскоро реставрираната крепост Сторгозия. Тя е била късноантично селище. Възпозлвайки се от есетественото природно укрепление, римските власти създали пътната станция около 4-6 в. Много добре са запазени останките от жилищните постройки, както и една внушителна с размерите си раннохристиянска базилика.
[Ако разполагате с повече време, отскочете и до Ловеч. Ето ви поне 11 причини, за да посетите Ловеч]
Единственият в страната Музей на виното
По пътя, водещ до язовирите, можете да спрете за дегустация на… вино. Тук се намира единственият в България Музей на виното. Създаден е в пещера. И има не само
огромен асортимент от вино в бутилки – над 6000
но и дъбови бъчви, в които то се съхранява.
По време на дегустацията, която по-скоро представлява сомелиерски курс, ще научите някои любопитни и полезни неща за цвета, вкуса и аромата на виното, за храната към него и т.н. Освен това ще се запознаете с винопроизводството в България. Ще научите интересни факти около технологията на създаване на вино и неговата история, ще видите снимки и старинни съдове, използвани в миналото.
[Повече информация може да намерите на Фейсбук страницата на музея]
Приносът ни към света
Нещото, с което може би ще е най-подходящо да завърша, е плевенският принос към България и света. Няма плевенчанин, който да не се гордее с неповторимите: Емил Димитров, Светлин Русев, Гена Димитрова, Люси Дяковска и още много други. И със Северняшкия ансамбъл, разбира се, който и до днес пази българщината и я показва пред лицето на света.
