На портата на бутиковия хотел има катинар. Намираме се на ръба на Семиняк, един от най-популярните туристически райони на остров Бали. На около километър от култовия плаж Кута, за който клишето гласи, че е Рай за сърфистите.
През октомври 2002 г. при 2 експлозии пред нощен бар и ресторант тук загиват над 200 души, повечето чуждестранни туристи. За организатор на атентатите е посочена ислямската група Гамаа ал Исламия, която се счита за свързана с Ал Кайда.
Но сега е 1937 г. по балийския календар. Нова година е. И се връщам към катинара. Малката групичка гости на любезната французойка, която държи хотела, мързелуваме край басейна, но и нямаме особен избор. Не можем да излезем. Новата година на балийците се отбелязва с т. нар. Silent day (Nyepi Day). Нищо не работи, на острова никой не идва и не си тръгва, не пристигат, нито заминават самолети и лодки.
Забранено е да се излиза на улицата
Според местните даже може да те арестуват за 24 часа, ако не спазваш традицията. Още с пристигането ден по-рано сме предупредени, че идва този важен за Бали ден и толкова мило, с усмивка, доброта и вяра ти разясняват своите традиции, че не просто се съобразяваш, без да недоволстваш, но и тайно ти се приисква да си част от тях, от тяхната духовност и простота.
Запасили сме се с напитки за деня. Домакините все пак ни сервират по стаите предварително поръчана храна. Но вечерта ни предупреждават да не светваме лампите или поне да пуснем плътните пердета. Предишни години собственичката, която също е край басейна този ден с нас, е глобявана след сигнали на съседи за шум и светнати лампи от туристите на този свят за балийците празник. Той е отреден за размисъл и време вкъщи, със семейството.
Още първия ден, освен за Silent day, местните постоянно ни питаха и дали ще ходим на фестивала. Като питахме къде ще бъде – ни казваха: тук, навсякъде, около целия остров. В навечерието на новата година чудовища завладяват Бали.
Ритуалът напомня за нашите кукери
С него се гонят злите сили. Месец по-рано цялото семейство изработва Ого-ого – страховити същества, окичени с дяволски глави рога, коси от змии, светещи очи, черепи. Те стоят върху платформи, които се носят от няколко човека. И наистина се оказват навсякъде из острова.
След плаж оставаме на едно кръстовище, където виждаме трибуна за официалните лица и решаваме, че тук ще е основната програма. Оказва се, че точно от кръстовището тръгва, защото хората от Бали вярват, че тук се срещат злите сили. Шествието продължава цяла нощ, всички празнуват и се забавляват. И на другия ден тишина.
Религията, вярванията, традициите и ритуалите на Бали са уникални
И точно те го правят магнит за милиони туристи, поклонници, запалени по йога и медитация и т.н. – всичко, което сте прочели и видели в Яж, моли се и обичай. Били сме на острова 2 пъти и бих се върнала отново. За мен това е място, където веднага да се почувстваш у дома си – спокоен, одухотворен и сияещ!
Книгата прочетох в самолета на път за Бали преди 6 години. В нея пишеше, че балийците си кръщават децата само с 4 имена, според реда, в който са се родили – Първи, Втори, Трети и Четвърти. Не ми се вярваше. Обаче първият екскурзовод, който ни заведе до най-великите храмове на острова, като се запознахме веднага ме попита коя подред съм в семейството, като отговорих, че съм родена втора, заяви, че на Бали се казвам Кетут. И ни обясни за четирите имена.
Ако се роди пето дете – се започва отначало – тоест кръщава се Уаян (Първи). Първият ни гид ни впечатли и със знанията си за Стоичков и Бербатов. Опитът ни в няколко страни в Югоизточна Азия е, че
с тях свързват България, ако изобщо знаят нещо за нея
както и с добрите ни състезатели по Муай Тай, което е традиционният спорт в Тайланд.
Друг местен гид ни се представи с прякора си Джапа, защото ако ни потрябвал и сме викнели Кетууут! Щели да се обърнат десетки и да се чудят кого търсим.Джапа беше много симпатичен мъж на нашата възраст. Той е едновременно таксиметров шофьор и гид, който разказва надве-натри за местата, включени в избраната екскурзия.
Десетките туристически агенции предлагат разнообразие от обиколки – по храмове и природни забележителности из целия остров. Когато е за цял ден включват и храна. Това е един от най-удобните начини за разходка из Бали. Хубаво е, че има възможност за самостоятелна разходка или в малки групи. Малко по-скъпо е, ако включва професионален екскурзовод. Друг вариант е да наемете такси за няколко часа или за цял ден и сами да си направите програма.
Туризмът е основен източник на доходи тук. Местните обаче си дават сметка, че това, което прави Бали – Бали!, са традициите и се стараят да ги съхранят. Защото те ги отличават от другите дестинации с
плажове и луксозни хотели
Джапа живее в село във вътрешността на острова. Разказва ни, че няма правило, което да забранява да се женят за момичета, които не са местни. С усмивка обаче допълва, че трудно ще накараш жена, която не е от Бали, да извършва всички ритуали, които са задължение на съпругата тук.
Един от най-често срещаните – панички от палмови листа, с дарове за боговете, се сменят по няколко пъти на ден. Намираш ги пред прага на бунгалото всяка сутрин, на магазина, в храма, пред статуи, параклиси, навсякъде. Виждам местните да го правят толкова искрено, чак им завиждам за вярата и отдадеността. А и са много красиви.
В селото има ясни правила и йерархия, нещо като кмет и съвет на старейшините, които взимат решенията. А всеки член на общността има място и роля в ежедневието и във
важните събития
– като сватби или погребения. И най-малките участват, без да недоволстват. Общност от няколко семейства, често роднини, строят къщите си в нещо като общ двор. Във всеки такъв двор има параклис.
На Бали основната религия е хинду, но тя се е смесила с по-древни вярвания и традиции. Иначе островът е част от Индонезия, която с над 17 хил. острова, е най-многобройната ислямска нация. Броят на мюсюлманите на острова расте непрекъснато заради прииждащите от съседните острови, които търсят работа. На няколко места при обиколките ни из Бали видяхме да се строят джамии.
Освен туризма, ръчно изработените предмети, мебели, интериори, украси са също важна част от бита и икономиката. Занаятчиите са концентрирани в Убуд – още едно магично място, по-навътре в острова. Тук също има хотели и вили за отсядане – ако търсите уединение, медитация или дори шаман.
Местните се занимават също с рибарството и земеделие. Оризовите тераси са известни почти колкото плажовете и храмовете. В тях сякаш потъваш и се хипнотизираш. Практичното обяснение е, че няма достатъчно равно място за
отглеждане на ориза
затова са приспособени хълмовете, като са оформени по специфичен начин. Защото Бали е и с уникална природа. На 6 градуса южно от Екватора, на неголяма площ са събрани красиви планини, водопади и вулкани.
Бали е родното място на най-скъпото кафе в света Копи Лувак. „Копи“ е на индонезийски кафе, а „лувак“ се нарича азиатската палмова цибетка. Животинчетата изяждат зърната на кафето. Те обаче не се смилат, а само престояват и преминават процес на ферментация под въздействието на стомашните сокове.
Всяка обиколка за туристи включва посещение в някоя от фермите за кафе и чай, където се дегустират над 10 различни вкусни напитки, на
дървена пейка сред зеленина
Те са и нещо като малки ботанически градини, в които могат да се видят различни, характерни за острова плодове, цветя, земеделски култури.
Връщам се на Кута. Тук вместо чадъри и шезлонги, на метър-два са разположени сърф училища. Стоим по залез, лежерно пием бира. Собственикът на сърф училището, което има и няколко масички, носи една тон-колона, слага я под близката палма и надува старо рок-парче. Уф!
Искахме малко тишина и да се полюбюваме на гледката. Но това е по-подходящо за храмовете, които са кой от кой по-красиви и внушителни.
Бали е начерен островът на хилядата храма.
Те се строят по правило в планината, на брега и в града. Не са съставени от една сграда, а много малки – постройки, които приличат на къщички и представляват параклиси, посветени на различни богове. Има части от храма, които са забранени за туристи и можеш да ги разгледаш само през оградата. Има и някои странни правила – като например, че не могат да влизат в храма бременни жени, жени в цикъл или дете, на което не е паднал първият зъб.
На плажа през март е много жега, понеже е извън сезона. Според Lonely planet най-подходящото време да посетиш Бали е през юли и август. Незаменимо е обаче да избягаш от зимата в България, за да отидеш на топло. И всеки да се обръща към теб с: бос, сър, мадам. С желанието разбира се да изкара някой лев.
Вижте още: Усещане за Перу
Отливът е доста голям, вълните високи, залезът е впечатляващ, маранята и нищоправенето – божествени. Почти-медитацията-ни е смущавана само от поредния продавач на “истински перли” и от жени, предлагащи масаж.
На находчивостта на търговците могат да завидят твърде духовитите продавачи на царевица по българското Черноморие. Например сладолед се рекламира така: Ice cream – you scream!
Докато се опитваме да откажем поредната учтива, но прекалено
настоятелна оферта
към нас се приближават група жени. И искат да се снимат с мен. Питам: Защо? Отговор: Защото си красива!
Решавам, че са поредните “предприемачи“ и отказвам. След като си тръгват, холандец, който беше до нас на плажа, със съпругата си – индонезийка и трите им деца, ми обясни, че тези жени идват от остров, на който няма бели хора и затова са искали да се снимат с мен. Много се ядосах на себе си, че им отказах!
Замислям се, че холандецът сигурно е като многото западноевропейци, които идват на почивка, влюбват се в острова или в местно момиче и остават завинаги. Често в брошурите на заведенията се разказват подобни истории за собственика – например италианец. Завиждам на предприемчивите и авантюристични хора, които са дошли да живеят тук.
В западните Кута и Семиняк е най-оживено, дори извън сезона. Магазини, барове, ресторанти – местни, фрнески, италиански, американски – за всеки вкус и цвят. Има страхотни частни вили, повечето със собствен басейн, които ако се наемат за повече от четири човека излизат доста изгодно. Чужденците са купували на поразия в години, в които земята е била много и евтина.
В южната част на острова е луксозният курорт Нуса Дуа, с петзвездни хотели. В югоизточния край пък е друг известен плаж Санур, който е
по-подходящ за семейна почивка, по-спокойно е
Северното крайбрежие не е толкова популярно сред туристите, но също предлага добри условия и интересни места.
Тук плажът Ловина е известен с “черния“ си, образуван от вулканични скали, пясък.
Ние също се върнахме след пет години, за съжаление не останахме. Забелязахме, че цените са се вдигнали, комерсът настъпва с пълна сила. Колкото и да се стараят да се съхранят, хората се променят. Но все пак е прекрасно.
