Ако си мислите, че любов няма, тази история ще ви опровергае. Ако си мислите, че тя, любовта, съществува само на хартия, в книгите… тази история ще ви докаже, че грешите. Историята на Ромео и Жулиета от Сараево.
През 1993 г. медиите кръстиха така Бошко Бркич и Адмира Исмич. На 18-ти май същата година, когато звездата на двамата влюбени изгря на първите страници и в праймтайма на световните телевизии, угасна животът им. Те останаха 25-годишни, завинаги влюбени и отдадени един на друг.
Тази история е стара, ще кажете. Да, но е вечна. Макар и да ги няма вече Бошко и Адмира, имената им ще останат и ще се помнят. От някои. Други отдавна са забравили тази любов и смъртта, с която тя “възнагради” двамата млади. А има и такива, които никога не са чували за
Сараевските Ромео и Жулиета
Затова днес, в тяхна памет и в името на истинската любов, ще ви я примоня. Набързо, без да губя много от времето ви.
Адмира и Бошко се раждат на една земя, родени един за друг, но от различни етноси. Тя е босненска мюсюлманка, той – сърбин. Двамата се познават от деца. Пътищата им не просто се срещат, те се преплитат, преливат и стават едно. Вървят заедно в гимназията, продължават и в университета, където учат химия.
Сгодяват се, когато на прага им изтропва нечакана гостенка. Гражданската война в Босна и Херцеговина избухва през 1992 г. Следствие от референдум, на който Босна и Херцеговина избира да се отдели от Югославия.
Най-кървавият конфликт
при разпада на Югославия
Така го наричат. С жертви между 100 и 140 хил. души. Кръв, смърт и гадости в името на свободата и забраната за такава.
Приятели на Адмира и Бошко си спомнят как двамата били неразделни и често се смеели, че единственото нещо, което може да ги раздели е куршум. Без да подозират, че именно такава ще е събдата им. Никой не разказва на какво са подложени като една от смесените двойки в Сараево по това време. Факт е, че решават да избягат. Един мост само ги дели от бъдещето и новия им живот в Белград. Мостът Връбаня над река Миляцка.
Адмира и Бошко се уговарят с един от тарторите в града, който трябва да подкупи снайперистите, контролиращи моста. Плащат солидна сума и приготвят по една раничка багаж. Двамата са убедени, че всичко е уредено… и тръгват към бъдещето си.
Вървят хванати за ръка
в мрака над шумящата река, когато Бошко се строполява безжизнен. Веднага след това смъртоносно ранена до него пада и Адмира. Единственото, което успява да направи, е да прегърне своя любим.
Така издъхва. И тук историята не приключва. Тук тя всъщност започва. Историята на Ромео и Жулиета от Сараево, вкопчени в смъртна прегръдка на моста Връбаня. Тук и така се ражда легендата за една вечна любов.
Шест дни никой не успява да прибере телата им, за да ги погребе. Кадрите на мъртвите влюбени обикалят света. Душите им обаче отлитат от него.
Ако поровите в мрежата, ще откриете тази тяхна снимка. Ние няма да я поместим тук. Защото тази история е за силата на любовта, не за смъртта.
Малко преди седмото утро, сърбите изпращат босненски военнопленници, които издръпват телата на Бошко и Адмира. Погребват ги заедно на гробището Вранеш и Лукавица. Три години по-късно двамата са погребани в Сараево.
“Мислехме си, че ще успеят и ще бъдат щастливи заедно. Но това не се случи.”
– споделя тогава един от приятелите на двамата, който често посещава общия им гроб и с въздишка добавя: “Сякаш всяка голяма любов трябва да приключи така…”
Не, големите любови, приятелю, никога не приключват. Те живеят извън телата, във времето, в умовете, в легендите. Тази, на Бошко и Адмира, е една от тях.
