Какво е склонен да плати един обикновен човек, за да стигне до славата и богатството? Питам се всеки път когато се изправя пред трудност, липса на късмет или несправедливост. Когато ми се иска да съм купонджия като от забравената американска епоха на 20-те години на миналия век, известна като Ерата на джаза, ала вместо това се оглеждам в реалността на България в XXI век, където тъкмо са ме ограбили.
Какво минава през главата на един мошеник, бил той от гетото или от политическия елит? През какво минава самият той? И не сме ли всички ние, отчупващите или посягащите към парченце от света на привилегированите, мошеници – заради това, че поддържаме илюзията за това бляскаво общество?
Има един човек, на когото винаги ми се е искало да задам тези въпроси. За него Андрю Тернбул пише:
“Той беше въплъщение на американската мечта – младост, красота, пари, ранен успех – и вярваше в тези атрибути така страстно, че ги надари с определено величие.”
Така е виждал Тернбул своя съвременник –
Франсис Скот Фицджералд
този страшно талантлив писател, дал ни класики и истории като Великият Гетсби, Нежна е нощта, Отсам рая, Красиви и прокълнати, Невероятният случай на Бенджамин Бътън. Дал ни и самото определение Ерата на джаза, която страстно архивира в творбите си.
Още когато издава Великият Гетсби, Скот е осъзнавал ясно, че това е шедьовър! Една детайлна и реална картина на обществото на богатите и привилегированите, към което самият той се е стремял и е станал част, но в същото време картина и на безнравствеността и празнотата на това общество.
Вижте още: Така е то, по Кърт Вонегът
Компания на писателя в светския живот от онова време му прави не по-малко интересната негова съпруга Зелда. Нейният единствен роман – Запази ми този валс, е смятан за
реплика на Нежна е нощта
“Дайте ми герой и ще напиша трагедия”, е казвал Скот, превърнал се в алкохолик още като студент, изключен от университета и записал се в армията. Какво още е родил талантът му в онези щури години, в които се оглеждат днешните ни объркани времена? Да проверим заедно в днешната литературна разходка…
“Нищо не е толкова неприятно, колкото късметът на другите.”
“На 18 нашите убеждения са хълмовете, на които се изкачваме и от които гледаме. На 45 те са пещерите, в които се крием.”
“Мъжете стават смес от чаровните маниери на жените, които са познавали.”
“Тестът за първокласна интелигентност е възможността да имаш две противоположни идеи в ума си по едно и също и време и да функционираш нормално.”
“Голям социален успех е едно красиво момиче да си изиграе картите така, сякаш е най-обикновено.”
“Лицата на повечето американки над 30 години са релефни карти на едно кисело и объркано нещастие.”
“Няма по-голям смут от смута на един прост ум.“
“Семейните кавги са горчиви неща. Те не протичат по никакви правила. Не са като болежките или раните, а са повече като цепнатини в кожата, които не зарастват, защото няма достатъчно тъкан.“
“Няма такова нещо като човек, който се опитва да бъде честен – това е като слепец, който да се опитва да види.”
“Първо си взимаш питие, след това питието си взима питие, а накрая питието взима теб.”
“Гетсби вярваше в зелената светлина, блаженото бъдеще, което година след година се отдалечаваше от нас. Днес то ни е избягало – нищо, утре ще тичаме по-бързо, ще простираме ръце по-далеч… И едно прекрасно утро… Тъй се борим с вълните, кораби срещу течението, непрестанно отнасяни назад в миналото.”
“Винаги е тъжно да гледаш с нови очи на неща, към които вече напълно си се приспособил.”
“Когато бях млад и впечатлителен, моят баща ми даде един съвет, който оттогава се върти в главата ми: “Почувстваш ли желание да критикуваш някого – ми рече той – просто си спомни, че не всички хора на този свят са имали преимуществата, които си имал ти.”
“Надявам СЕ, че ще е глупачка – това е най-доброто нещо, което едно момиче може да бъде на този свят, красива малка глупачка.”
“О, аз обичам многолюдните сборища. На тях е тъй уютно. Когато хората са малко, няма никаква интимност.”
“Голямо предимство е да не пиеш, когато си сред големи пиячи. Можеш да си държиш езика и освен това можеш да избираш момента на своите собствени лудорийки – да ги вършиш, когато всички са толкова слепи, че или не виждат, или не дават пет пари.”
“Никакъв огън, никаква сила не може да унищожи онова, което човек скатава в бленуващото си сърце.”
“Вярвам, че животът може да бъде видян много по-добре, когато го наблюдаваш през един-единствен прозорец.”
“Нито расовите, нито духовните различия са толкова големи, колкото разликата между болния и здравия.”
“Белезите от страданието по-скоро могат да се сравнят с ампутиран пръст или със загубено зрение на едното око. Възможно е да не чувстваме липсата им нито за миг, но когато ни потрябват, нищо не можем да направим.”
“Човек никога не знае колко място заема в живота на другите.”
“Запомни как ме обичаш – беше прошепнала тя. – Не искам от теб да ме обичаш винаги така, но искам да си спомняш. Някъде вътре в мен винаги ще се крие жената, която съм тази вечер.”
“А защо никое същество не може да обгърне изцяло друго…”
“Но жените се омъжват за мъжете си с всичките им способности и по-късно те, естествено, не им правят особено впечатление, макар понякога да си дават вид, че не е така.”
“Толкова е лесно да бъдеш обичан; толкова трудно е да обичаш.”
“Забравено означава простено.”