За Майстора и Маргарита две мнения няма! Или се влюбваш безумно в тази книга и я помниш до края на живота си, или смяташ, че това е най-безинтересното нещо, което някога си чел и захвърляш книгата още преди да си я преполовил. Сблъсквала съм се и с двете реакции неведнъж, говорейки с различни хора за романа.
Освен изключителното послание и мъдрост, които смятам, че носи тази книга, върху текстовете ѝ беше и моят държавен изпит по Сценична реч в НАТФИЗ. Надълго и нашироко обсъждахме с преподавателите и колегите ми смисъла – скрития и очевидния, идеята, посланието, гениалността и
мощта на думите на Булгаков в Майстора и Маргарита
И всеки път откривахме нещо ново – силно и завладяващо между редовете, които препрочитахме стотици пъти.
Книгата е смятана от много критици за един от най-значимите руски романи на всички времена. В сюжета се преплитат две основни линии – посещение на Дявола и неговата свита в Москва през 20-те години на XX век и авторски прочит на Евангелието, най-вече събитията около осъждането и убийството на Иисус Христос (наречен Йешуа Ха-Ноцри в романа). Историята за Йешуа представлява “роман в романа” – текст, който Майстора създава по време на извънредните събития, които настъпват в Москва.
Майстора и Маргарита е превеждана и издавана в много страни, включително няколко пъти в България. Книгата е вдъхновение и за много филми и театрални представления.
Днес в Lifebites.bg реших да споделя с вас някои от
най-знаковите според мен цитати от Майстора и Маргарита
за да си припомним заедно част от незабравимите думи на талантливия Михаил Булгаков.
“Маргарита Николаевна не се нуждаеше от пари. Маргарита Николаевна можеше да си купи всичко, което си хареса. Сред познатите на мъжа й попадаха интересни хора. Маргарита Николаевна никога не се доближи до печката. Маргарита Николаевна не познаваше ужасите на съвместното съжителство.
– С една дума… Тя е била щастлива?
– Нито за минута!”
“Любовта изскочи пред нас, както изскача изпод земята на някоя уличка убиец, и ни прониза и двамата едновременно. Така пронизва мълния, така пронизва финландска кама!”
“Нищо не погубва творческото вдъхновение така, както пазара.”
“Ничия вяра не те вълнува, освен ако не е твоята собствена.”
“Кой ви каза, че няма на света истинска, вярна, вечна любов? Да му отрежат езика за лъжа!”
“Ние говорим с теб на различни езици, както винаги, но нещата, за които си говорим, не се променят от това.”
“Този, който обича, трябва да споделя съдбата на този, когото обича.”
“Какво щеше да прави твоето добро, ако злото не съществуваше и как би изглеждала земята, ако изчезнат сенките от нея?”
“Да, човекът е смъртен, но това не е най-страшното. Лошото е, че той понякога е внезапно смъртен, това е неприятното!”
“Труден народ са тези жени!”
“Всичко накрая се оправя, така е изграден светът.”
“Разберете, че езикът може да скрие истината, но очите – никога!”
“Най-интересното в тази лъжа е, че това е лъжа – от първата до последната дума.”
“Човек без почуда вътре в себе си е безинтересен.”
“Моята драма е, че живея с този, когото не обичам, но да му разваля живота смятам за недостойно.”
“Няма зли хора, има само нещастни.”
“Никога и нищо не искайте! Никога и нищо, особено от тези, които са по-силни от вас. Сами ще ви го предложат и сами ще ви го дадат!”
“- Харесват ли ви моите цветя? Добре помня как прозвуча гласът ú, доста нисък, но пресеклив, и колкото и да е глупаво, стори ми се, че ехото отекна в уличката и се блъсна в мръсната жълта стена. Аз бързо минах на нейния тротоар и докато я приближавах, отговорих:
– Не.
Тя ме погледна учудено, а аз изведнъж и съвсем неочаквано разбрах, че цял живот съм обичал именно тази жена!…”
“Вие съдите по външния вид? Никога не правете това. Можете да сгрешите, при това доста стабилно.”
“Тухла без причина на никого и никога на главата няма да падне.”
“Нима не виждаш, обичам те толкова много, че не ми минава и през ума да те спирам. Сторя ли го, ще погубя великолепния див звяр в теб, а с него ще загине и силата ти.”
“Малодушието – един от най-страшните човешки пороци.”
“Никога и от нищо не се страхувайте. Това е неразумно.”
“Най-страшният гняв – гневът от безсилие.”
“- Водка ли е? — попита тихо Маргарита.
Котаракът подскочи на стола от обида.
– Но моля ви, кралице — изхриптя той, — как бих си позволил да налея на една дама водка? Това е чист спирт!”
