„Някои казват, че футболът е въпрос на живот и смърт, но той е нещо много повече”, казва легендарният мениджър на Ливърпул Бил Шенкли.
Дали думите му са валидни и днес, когато звездите от терена печелят повече пари, отколкото е годишният бюджет на държава в Африка? В сегашния свят лекарят, който лекува децата ви, трябва да работи около 700 години, за да спести парите, които голяма футболна звезда взима за един сезон.
Но Играта има и друга страна, извън лъскавия свят на богатите играчи и там е ключът към нейната магия. Парадоксално, но онези моменти, които превръщат футбола в световен феномен, най-често се случват извън терена. И за тях си струва да се говори.
Сещам се за крилатата фраза на Шенкли дни след като Лоренцо Шонберт, заклет фен на Брюж, е умъртвен по собствена воля със смъртоносна инжекция.
В продължение на 20 години Лоренцо се бори с рак и претърпява 37 неуспешни операции. Наскоро получава разрешение да бъде сложен край на живота му в белгийска клиника. Евтаназията в тази държава е разрешена. Лори, както го наричат приятелите му, трябва да умре на 1 март, но моли лекарите за още един ден живот. Той иска за последен път да гледа мач на любимия си отбор Брюж срещу местния съперник Мускрон.
В неделя Лоренцо отива на стадиона със седемгодишната си дъщеря. Дава първия съдийски сигнал в срещата. На трибуните е издигнат огромен транспарант: „Никога няма да бъдеш сам, Лоренцо”. Брюж побеждава с 3:0.
„Най-съкровеното ми желание се сбъдна” – пише Лори часове преди да смъртта си във Фейсбук. – “Точно преди да умра видях победа на любимия си тим. Сега съм невероятно щастлив. Това ще бъде безценен спомен за моята дъщеря, която има цял живот пред себе си.”
Снимката на неизлечимо болния мъж, прегърнал разплаканата си дъщеря минути преди началото на последния футболен мач в живота му, е покъртителна… В понеделник вечерта семейството на Лоренцо обявява, че той е получил смъртоносната си инжекция в клиниката.
„Както той ни поръча, ние ще гледаме само напред и нагоре” – пише в съобщението от близките му. – “Там ще има една звезда, която свети. Това ще бъде той. Вечно ще го помним и обичаме. Лоренцо беше смел до последната си минута. До последно държеше нещата под контрол и прекара последните мигове от живота си с хора, които бяха много важни за него.”
Лори е един от милионите хора, за които играта е нещо толкова специално. Днес в този спорт се въртят колосални пари, но магията на футбола не е в това. Защото
най-великият мач на всички времена
дори не се провежда на истинско игрище. Играе се на 25 декември, 1914 г. в Белгия, на фронта на Първата световна война. Съперници са войници от Германия и Англия. Резултатът – 3:2 за немците. Имената на голмайсторите са неизвестни. Условията никак не изглеждат подходящи за футбол.
Зловещата зима на 1914-та се оказва най-дъждовната от 70 години. Войниците спят прави в калните окопи. Компания им правят гладни плъхове, които нападат мизерните запаси храна. Голяма част от бойците са млади момчета, почти деца. Наближава Коледа, но те няма да бъдат със своите семейства и любимите си. Налага се да прекарат празника само на метри от свои връстници, изпратени там, за да ги убият. И тогава става чудо, описано в няколко запазени писма от фронта.
„Около 4 часа след обяд на 24 декември навън беше мрачно, всички се бяхме строили и очаквахме заповедта за атака, когато чухме песни от отсрещните окопи” – пише ефрейтор Ланс Коулсън на майка си. – “Тогава и ние започнахме да пеем – изпяхме всички песни, за които успяхме да се сетим, запалихме си огън, а всички тръгнахме да се разхождаме свободно, сякаш бяхме на пикник. Можехме да чуем как германците отсреща пеят в наша чест Бог да пази краля и Напред, войници”.
Така най-неочаквано се стига до обявяване на 48-часово примирие.
„Към 8,30 сутринта на 25 декември двама германски войници се приближиха на около 50 метра от нас, без оръжия и екипировка” – продължава разказа си Коулсън. – Двама от нашите отидоха при тях и се здрависаха. Тогава от германските окопи излязоха още трима немски офицери, носещи цигари, поздравиха и предложиха на нашите нещо за пиене.”
И за какво мислите, че си говорят тези мъже, напуснали родните си места, за да се убиват един друг? Говорят си за футбол.
Германците ни попитаха дали вместо да се стреляме, не искаме да поиграем на футбол
пише войник от Кралския йоркширски полк на име Бек в своя дневник. – Един германски войник казва, че е работил като келнер в Западен Лондон и попита: „Как се справя Фулъм във ФА къп?”. Друг разказва, че преди е живял на Александър роуд в Лондон и много би искал да гледа скорошния мач на Арсенал срещу Тотнъм. Курт Земиш от 134-ти Саксонски полк пише: „Англичаните донесоха една футболна топка и много скоро започна оживена игра. Колко прекрасна беше тя и в същото време много странна. Английските офицери се чувстваха по същия начин. Тази Коледа на примирието, този светъл празник успя да накара морални врагове да се държат като приятели поне за известно време.”
Когато Шенкли изрича крилатата си фраза за футбола, живота и смъртта, той не говори за Коледния мач на фронта, а за неизразимото вълшебство, което прави тази игра толкова обичана. Сега играта е различна. Наскоро носителят на Златната топка Кристиано Роналдо бе обявен за най-богатия футболист в света със състояние от 210 млн. евро.
Кристиано е успял и известен. Суетен е като кинозвезда, той епилира всеки милиметър от своето тяло и използва полувремето, за да сложи още гел на косата си. Бележи гол след гол за Реал (Мадрид) и през свободното си време се снима в реклами, които носят още милиони в банковата му сметка. Това е мечтата на всеки професионален футболист.
Дали романтиката е удавена в океана от пари, който залива футбола?
Може би, ако става дума за спорта, който ни показват по телевизията. Но това не e истинската игра. Тя се играе от боси хлапета по напуканата от безводие земя на Африка, под проливните дъждове в Индия, на асфалтовото игрище в училищния двор. Това е играта на нашия живот.
В нашия квартален мач най-старият футболист е на 67 години, най-малкият няма още 16. И честна дума, страстта им към топката е една и съща. Мачът започва винаги по едно и също време, без значение дали вали дъжд, сняг или пече жега. В тези прекрасни 90 минути единственото нещо, което има значение, е Играта. Това е истинският футбол.
В автобиографичната си книга Мишел Платини разказва за деня, когато подписва първия си професионален договор. Президентът на френския Нанси му казва, че ще получава 300 франка месечна заплата. „Ще играя футбол и на всичко отгоре ще ми плащат?”, изненадва се Мишел. Свенливост, от която след години не остава нищо. Платини се превръща в супер звезда, печели три пъти подред Златната топка, в Ювентус го боготворят.
„В един момент осъзнах, че се чувствам щастлив, само когато получавам тлъстия си чек в края на месеца” – признава Мишел. – Тогава разбрах – време е да спра.” Всеки щастливец, усетил магията на Играта, може да го разбере.
