Този материал е посветен на една от най-вълшебните съставки от детството ни – дядо и баба. Те ще бъдат омастилени. И тук, освен в биографията на спомените.
Защото ако ти имаш дядо и баба, имаш всичко. И ги обичай днес, сега. Звънни им днес, не след дни. Навестявай ги, разпитвай ги за миналото, за спомените, за всичко. Прави ги щастливи, слушай ги.
Защото те са за малко с нас.
Те са връзката ни с миналото, гръбнакът на живота, дървото, което вечно ни приютява. Те са пясъчните часовници на времето и ни напомнят колко близко е раздялата, колко горчилка има в отсъствието на един човек…
Без да е тъжно, без патос, не твърде много.
Заради тези, които ги е имало. Били са, разсътворили са се, оттеглили са се, вечни са, в паметта.
А детството минава
под знака на дядо и баба
На село, с бутилки от веро, преливащи от смях, много слънчоглед, филии с пипер и чубрица, олио и сол.
Вода, просто ей така – от шепата, с джапанки, прахоляк, загорели рамене, мръсни свивки на ръце и крака, лукчета, лимонада, етър, лозина юг, лозина бисер, дълго, шеметно, сякаш пухкаво лято.
Газиш из сочната трева, пипаш слънцето с протегнати шепи, къпеш се със слънчева вода, нижеш чушки, гризеш дини и спиш следобеден сън.
И това би продължило вечно. Ако не пораствахме.
Изземат ни се едно по едно всичките детски радости, пак сме мърляви, но не е кал, която ще измиеш.
И първо единият си отива, после другият.
И къщата се продава или изоставя.
Събираш надве-натри някакви ненужни предмети, тръгваш и не се завръщаш.
Страната на чудесата затваря страници и иска да ти каже, че има и студенина в лятото.
Но те винаги ще греят и топлят… сърцето ти. Със своите благи усмивки. Със силата на чистите си прегръдки. С мислите, дребните банкноти, които заделят от залъка за празниците ти. С думите от приказките, прочетени през онези вълшебни летни вечери. Когато детството танцуваше в стаята и приказките оживяваха.
Да, дядо и баба ще живеят винаги… в биографията на спомените ти.
