20-те чудеса на България (Втора част)

03/04/2015

A A A

В първа част ви представихме 10 от 20-те нови чудеса на България избрани в кампанията на вестник “Стандарт” преди две години.

Днес пубикуваме втората част на списъка:

Античната куполна гробница в Поморие

Античната куполна гробница на Поморие се намира западно от Поморие, близо до пътя Поморие – Бургас. Съоръжението датира от ІІ – ІІІ в. сл. Хр. и се смята, че е служило за хероон (мавзолей) на богата анхиалска фамилия, в който са се извършвани религиозни езически ритуали. Гробницата е единствена по рода си на Балканския полуостров. Архитектурата и градежът й впечатляват с перфектното изпълнение. Много архитекти от цял свят и до днес изучават гробницата, за да разгадаят тайната на гъбообразния й купол. Обявена е за архитектурно-строителен паметник в брой 35 на Държавен вестник от 1965 г.

Татул

Един от най-величествените мегалитни паметници, открити по нашите земи, е Тракийското светилище край село Татул, община Момчилград. Светилището представлява скален масив, върху който има пресечена пирамида. Комплексът се състои от два саркофага, четириъгълно легло за главния олтар и триметров кладенец. Датиран е от края на V и началото на ІV хил. пр. Хр. За това свидетелстват намерените глинени съдове в региона. Около храма са възникнали и някои доста интересни хипотези. Според една от тях – на археолога Николай Овчаров – в светилището се намира храмът на митичния певец Орфей, но това е твърде спорна хипотеза. Друг интересен факт е, че през 2004 г. в комплекса е открит един поникнал корен от лоза. Предполага се, че е на възраст от около 3000 години (от времето на траките, обитавали тези земи), който е оцелял и се размножава.

Александровска гробница

Открита е през 2000 г. от Георги Китов край с. Александрово, Хасковско и е датирана към 4 век пр. н. е. Смята се, че е принадлежала на тракийски цар или знатен аристократ. За жалост предметите, свързани с погребалната церемония и тракийските религиозни вярвания за отвъдния живот, са ограбени, но гробницата впечатлява най-вече с уникалните си стенописи. В нея са изписани два фриза – в горния от тях са изобразени ловни сцени, а в долния — пир. И двете сцени вероятно се отнасят към отвъдния свят, обикновено пресъздаван в гробниците. Известно е, че в представите за отвъдното на аристократическото учение на траките, съществуват идеи за „вечния лов“ и „вечно пируване и пиянство“, от което идва и теорията, че гробницата е принадлежала на знатен човек. Фреските са невероятно добре запазени и това ги прави важен извор за тракийското царско облекло, за украсата на царските ездитни коне и за царските инсигнии.

Мощите на Йоан Кръстител

През месец юни 2010 г. при разкопки на остров Свети Иван край Созопол, екип от български археолози попада на запечатан реликварий от алабастър, съдържащ зъб, парчета от кости на ръка, пета и от лицева част. В последствие учените, ръководени от проф. Казимир Попконстантинов, установяват, че мощехранителницата, открита в олтарната част на най-стария храм на острова, датира от IV век, а върху нея разчитат и надпис. Според него през въпросния век човек на име Тома пренесъл точно на рождения ден на Св. Йоан Предтеча неговите свети мощи. Новината за находката буквално взривява българските медии, предизвиквайки верижна реакция от противоречиви коментари. Междувременно проби от въпросните кости са изпратени за лабораторен анализ в чужбина. Резултатите от анализите са смайващи – изотопният анализ, който е направен в оксфордската лаборатория показва, че костите са от човек, който е живял в началото на І в. сл. Хр. – период, който съответства на библейската история за Йоан Кръстител. Разбира се, тези научни данни все още не доказват категорично, че въпросните кости са на библейската личност, за това пък учените са категорични, че това са първите останки, открити в автентична археологическа среда и то в надписан реликварий, който е останал затворен 1500 г. след полагането им в него.

Дворцовата църква на цар Симеон

Църквата е част от археологическия резерват във Велики Преслав. Представлява сложна двуетажна постройка, съставена от три части: атрий, притвор и главно помещение – кораб. Останките от този изключителен паметник на българската архитектура са открити през 1919 г. от преславския учител Йордан Господинов, който знаел по спомени на баща си, че от невисоката могила турци вадели мрамор, за да пекат вар. В техните пещи е изчезнала почти изцяло изключитело ценната каменна украса на църквата. Храмът бил богат с резбовани мраморни плочи и корнизи, с облицовки от рисувана керамика и стъклена мозайка. Вътрешният купол бил облицован с разноцветни мозайки на златен фон, а външният вероятно е имал богата позлата, която блестяла отдалеч и може би е дала името на Златната църква. Интерес представлява факта, че през 80-те години на 20 в. в пода бил открит гроб на невръстна принцеса. Златната църква се отличава от всички останали храмове, построени от владетелите на Първото българско царство през 9-10 в. Тя има атрий като съборните базилики, и кръгъл наос – подобно на някои антични мавзолеи. Великолепната украса навежда на мисълта, че църквата е била семеен храм на цар Симеон.