Всеки ден се налага да вземаме малки решения. Но когато пред нас се изправят големи житейски планини и трябва да изберем дали да ги изкачим, или да ги заобиколим, започваме да умуваме… и да се колебаем така, все едно ако тръгнем по грешния път, ще стигнем до края на света.
Но големите избори в живота, тези за важните неща, които могат да внесат сериозни промени в ежедневието, стандарта на живот, бюджета и навиците ни, винаги са трудни.
Важните решения са изпълнени с питания, с тъга, с разочарование
– по един или друг начин. Най-малкото, защото не можем да имаме всичко, а се налага да изберем едно. Да поемем по един от всички пътища, разчертани на картата на живота.
Въпросът за избора – било то да останеш в ЕС, да смениш работата… или пък половинката, или дори телевизора… винаги ни кара да се потим. Даже на сън. Да се потим, че може да направим, да изберем грешното. А всъщност животът ни ще продължи и само така, продължавайки с него и напред, ще разберем дали сме постъпили правилно.
Планината ще си остане там, Земята ще си се върти и светът ще си живее, независимо от това по кой от двата пътя ще решим да поемем. Планетата няма да загине от едно-единствено, било то и важно, наше решение.
Животът ни няма непременно да се разруши от една грешка
Дори и да не направим верния избор, слънцето ще си грее, пчелите ще си жужат и сладоледът ще се топи…
Защото не е толкова драматично, ако вземем неправилни за момента решения. Драматично би било, ако след това не застанем зад тях, откажем да поемем отговорност за последствията и не намерим сили да направим нов избор. Но дори и тогава… светът няма да свърши.