Колко струват 30 сантиметра коса?

 “Вчера имах дълга коса, днес имам къса коса, утре ще бъда с гола глава, вдругиден не знам…” Така се пееше в една песен на Графа. И горе-долу същото се случи с мен наскоро.

Преди 2-3 години съдбата ме срещна с една жена, която се превърна в мой приятел. По стечение на обстоятелствата тя се грижеше за своята сестра, която имаше онкологично заболяване. Тогава разбрах колко драматично е за една дама да изгуби косата си, заради химио- и лъчетерапиите. И ако това на нас, останалите, не ни се струва кой знае какво, то за тях, болните

загубата на коса

е още една голямо и тежко поражение. Разбрах още колко е трудно (финансово) да се КУПИ перука от естествен косъм, тъй като не са никак евтини. И как на повечето пациентки се налагало да си купуват перука от изкуствен косъм, а разликата между двете (по думите на моята приятелка) била огромна! Разбрах и колко важен е този атрибут за една жена, която се бори за живота си.

Преживях всички тези вълнения заедно с моята приятелка и нейната сестра. Съвсем скоро след това научих за инициативата на Асоциацията за превенция на рака Промени живота си сега и фризьорски салон Магама, в която всяка отрязана дълга коса може да бъде дарена благотворително за изработката на безплатни перуки за жени с онкологични заболявания.

Реших и аз да се включа. Така преди повече от 2 години започнах да “отглеждам” косата си, с единствената цел да стане достатъчно дълга, за да я даря за каузата. На някоя онкоболна жена, на която ще ѝ е нужна и която истински ще ѝ се (за)радва.

Отглеждането не беше никак лесна задача. Поддръжката на дългата коса изисква време, внимание и много грижи. Понякога се питам защо ли жените с толкова дълги коси ги носят. Надявам се да е по същата причина, по която и аз, но за съжаление знам, че в много от случаите не е така.

Имало е моменти, в които ми е идвало буквално да извадя ножицата и да я отрежа (особено в последните 5-6 месеца, когато вече беше много дълга), но сърце не ми даваше. Това беше моята лична кауза и не можех така лесно да прецакам всичко.

Трябваше да издържа

Не, за да докажа нещо на някого. Не, за да се докажа и пред самата себе си. А за да направя едно добро дело за непознат, но имащ нужда от моето търпение и упоритост човек.

Ще си кажете – какво толкова?! Нали става дума само за една коса… В началото беше по-лесно. Но колкото повече растеше косата ми, толкова по-трудно ми ставаше да се грижа за нея – да я мия, разресвам, суша, връзвам, оформям в каквато и да било прическа или форма… Но какво значат тези малки трудности пред борбата на живот и смърт на жените, диагностицирани с най-тежката диагноза на нашето време и преминаващи през целия този ужас?! А може би и мъжете. Не бях се замисляла за това.

Изискването да дариш коса е тя да бъде с дължина 30 см.

и да е отрязана на секторчета, завързани с ластички, ми обясниха дамите от салон Магама в София.
Звъннах им преди 2-3 месеца, когато усещах (най-вече по разграфенията на линията), че скоро ще дойде дълго чаканият момент да отрежа и даря дългата си коса. 

Ако трябва да съм честна, никога преди това не съм била с толкова дълга коса. Вероятно няма и да бъда. Поне не скоро. А може би до следващия път, в който реша да направя същото.
Не го правя с някакви задни мисли или цели. Не искам и този текст да звучи самохвално. Истинската причина да напиша тези редове е, че просто вярвам, че

всеки от нас, във всеки един момент може да направи нещо добро

За себе си, за хората, за природата, за птиците, за дърветата… За Вселената!

Коства малко, а струва много. Да знаеш, че си направил добрина и то съвсем безвъзмездно е вдъхновяващо, зареждащо и много приятно. А отсреща – твоята отрязана коса ще донесе усмивки, щастие и самочувствие на една страдаща душа. Поне малко. Стига да поискаш, всичко е възможно.

Но, да се върнем на темата… Подрязвах периодично само крайчетата на косата си, за да не цъфтят. Без да я скъсявам твърде много.
И така… един ден сестра ми дойде у нас да пием кафе. Пита ме дали не е време вече. Премерихме с линията и се оказа, че имам 30 см., които да отрежем и още достатъчно коса на главата, за да я оформим по някакъв начин след това.

Може би вече знаете, че обичам да се подстригвам сама. Харесва ми да експериментирам с ножицата.
Помолих сестра ми да дойде у нас след няколко дни и да ми помогне да извършим “процедурата”. Първо навързахме кичурите с ластички така, както ми бяха обяснили от салона. Правехме по няколко снимки на всеки етап, в един момент се спогледахме многозначително и… Хряс! Първата отрязана опашка увисна в ръката ми. Следващите отряза моята помощница. След това

дойде моментът на истината

Свалих допълнителните ластички, които бяхме вързали за улеснение – да не бяга косата. Разтръсках останалите по главата ми косъмчета, погледнах се в огледалото и истински се удивих. Косата ми стоеше почти идеално оформена, все едно току-що бях излязла от фризьорския салон.

Бях се подготвила за нещо неравномерно, криво и дори доста зле изглеждащо, но явно Вселената се беше смилила над мен. Поради факта, че го правех, за да зарадвам и да съм полезна за някого, без да искам нищо в замяна.

Без да имам претенции към крайния резултат след отрязването на секторите. Без да се суетя относно външния си вид, защото за мен той наистина не е толкова важен, колкото това да бъда по-добър човек и да давам колкото се може повече от себе си. Независимо дали ще е като даря косата си, като направя хранилки за птичетата зад блока, като изчистя градинката до нас или нещо друго. Все неща, които всеки от нас, стига да поиска, може да направи лесно и без да се налага да полага кой знае какви усилия.

Да бъдеш добър човек е нещо към което всеки от нас трябва да се стреми.

Поне според мен и моите разбирания. И както често си мисля: Може и да съм наивна, непораснала или дори глупава, но още вярвам в добрите хора и чудесата, които всички заедно можем да сътворим.

В момента моите отрязани опашки вече са предадени в салона. От там казаха, че ще дадат номера ми на жената, на която ще бъде дарена перуката с моята коса и ако тя пожелае – ще ме потърси. Щастлива съм от цялата тази случка. Ще се радвам, ако жената ми се обади, но и да не го направи – пак ще съм щастлива, че съм ѝ помогнала да се почувства малко по-добре!

Вижте още: Тръпката да се подстрижеш сам