Четен и превеждан на повече от 170 езика, Фьодор Достоевски е вдъхновител за велики умове като Чехов, Хемингуей, Жан-Пол Сартр, Ницше.
Разбира се, всичко започва с раждането му – на 11-тия ден от ноември (30-ти октомври, стар стил). Написва своя първи роман Бедни хора на 25-годишна възраст в името на финансовото си благосъстояние. Подписал се и под шедьоври като Престъпление и наказание, Братя Карамазови, Идиот, Записки от мъртвия дом, Записки от подземието, Играч на рулетка, Бесове… списъкът включва около 15 романа.
Темите в творбите му са философия, религия, психология –
Фьодор Достоевски е добър в боравенето с тези три теми
превръщайки ги в неразривна част от творчеството си. Но той не просто ги ползва. Той е истински майстор, чието име се нарежда редом до тези на най-великите не само в руската, но и световната литература.
Нека ви запозная с човека, чиято фраза “Красотата ще спаси света” е позната и ползвана от всички ни в безброй ситуации.
Духовен и нихилист, демон и ангел, пълзял по дъното, пил напитки с гъст каймак във френския пансион, където е учил с цената на денонощните дежурства, давани от баща му – лекар. Всички тези алтер его проявления виреят върху една почва – неговата душа.
Портрет на един Достоевски като млад
Достоевски е на три години, когато родителите и гледачката му започват да захранват въображението му чрез легенди, героични саги, литературни класики, приказки. Нощните четения до изгрев слънце са чести събития в дома им. Не стига това, но и приучването му към четмо и писмо е не с буквар и читанка, а със самата Библия и то когато е едва на 4 години.
Когато напуска детството и навлиза в юношеството, хората го описват с думите: “Блед, интровертен мечтател, свръх романтик.”
Каторгата и Фьодор Достоевски
Вече млад мъж, той бива осъден на смърт, защото чете забранена литература, критикува религията и правителството. Непромистими грехове за онова смутно време.
Да бъде разстрелян – това е съдбата и присъдата му, която бива променена минути преди да ни лиши от този, меко казано, литературен гений.
“През лятото, нетърпима тясност. Зимата – нетърпим студ. Всичките подове бяха изгнили. Тлъста мръсотия по пода, няколко пръста дебела, в която човек може да се спъне и падне. Бяхме натъпкани като херинги в кутия. Нямаше място дори да се завъртиш. От зазоряване до здрач беше невъзможно да не се държиш като прасе. Бълхи, въшки, черни бръмбари на пълчища…”, спомня си времето в каторгата Достоевски.
Любов в ръжта
Няма как животът на един велик автор да не намери място и за една голяма обич. Секретарката, която му помага за написването на един от романите му – Ана Сниткина, се превръща и в негова законна любима:
“Той имаше светло кафява, леко червеникава коса, ползваше балсам за коса и я сресваше много старателно… очите му, те бяха различни: едното беше тъмно кафяво, другото – зеницата беше толкова голяма, че цветът беше неразличим (това беше вследствие на травма). Лицето му беше бледо и изглеждаше болнав”, спомня си тя.
С нея той има много повече от любов. Съпреживяващи незарастваща драма-рана на сърцето, двамата губят своето първородно дете едва три месеца след появяването му на света.
“Плака и рида като отчаяна жена” – описва това тежко за семейството време Ана.
Романи – учебници по писане и светини
Идиот, Престъпление и наказание, а magnum opus-a (най-велика творба) му Братя Карамазови – този ефирен, с 800 страници роман е често признаван за еталон в писането. Учебник по романописане, пълен шедьовър.
Тук е и този малък цитат, който е разплаквал мнозина, вероятно така трогателен поради детезагубата на самия Достоевски:
“Татенце, като заровят гроба ми, нарони отгоре коричка хлебец да дойдат врабченца, аз да ги чуя, като дойдат, и ще ми бъде по-весело, че не съм сам.”
А сега Читателю, подай ръка и нека те разходя из света на Достоевски по възможно най-ефективния начин – чрез словото му. Нека се поучим от опита и перипетиите му, да го наречем нашият най-любим учител по психология и запомним с няколко сияния, под формата на цитати:
“Колкото по-тъмна е нощта, толкова по-ярки са звездите. Колкото по-дълбока е болката, толкова по-близо е Бог.”
“Душата се лекува чрез общуване с деца.”
“Необходимо е повече от интелигентност да се държиш интелигентно.”
“Но как можеш да живееш без да имаш история, която да разкажеш?”
“Правилно или грешно, много приятно е да чупиш нещо от време на време.”
“Нищо на този свят не е по-трудно от истината, нищо не е по-лесно от ласкателството.”
Достоевски познава болката…
“Човек понякога е необикновено, страстно влюбен в болката.”
“Светът казва: Имаш си потребности – задоволявай ги. Ти имаш също толкова права колкото богатите и могъщите. Не се колебай да задоволяваш потребностите си, дори напротив – разширявай потребностите си и искай още. Това е световната доктрина на днешния ден. И те смятат това за свобода. Резултатът – изолация и самоубийства за богатите, завист и убийства за бедните.”
“Да бъдеш влюбен и да обичаш не са едно и също нещо. Може да си влюбен в една жена и все пак да я мразиш.”
“Най-добрата дефиниция за това какво е човек: двукрако и неблагодарно същество.”
“Човек може да познае друг човек по смеха му. И ако харесаш смеха на човек преди да знаеш каквото и да било за него, можеш уверено да кажеш, че той е добър човек.”
“Спря да ми пука за каквото и да било и проблемите изчезнаха.”
“Хората обичат да виждат най-добрите си приятели унижени; голяма част от приятелството се гради върху унижението, това е стара истина, добре известна на всички интелигентни хора.”
“Нека бъдем слуги, за да бъдем лидери.”
“Невероятно е какво един слънчев лъч може да направи с човека.”