Изгревите и залезите, макар и безумно красиви, са позагубили своето очарование, защото са прекомерно преекспонирани. Те са рисувани, фотографирани, присъстват в поезията и прозата от векове…
У нас в подобна ситуация са и чуждите празници, навлезли неотдавна в бита ни, по които първоначално имаше голяма истерия и всички се надпреварваха да празнуват, а сега все повече хора ги намират за нелепи и ги наричат чуждопоклонничество. На пръв поглед
Джулай морнинг е съчетание от двете
– посрещане на изгрева под звуците на чуждата песен July Morning на чуждата група Uriah Heep. За разлика от Хелоуин и Свети Валентин, обаче, той е типичен български празник, отбелязван единствено тук и има своята дълбока символика.
Думата хипи (Hippie) е основополагаща за разбирането на “Джулая”. Като се абстрахираме от буквалното ѝ значение “моден”, асоциациите, които буди, са различни – от крайно положителни до крайно отрицателни. Хипи е мир, любов, братство между всички, прост живот, комуни, дълги коси, цветя – в косите, в дрехите, в душите, сексуална революция, социална революция, революция въобще – разбира се всичко с мирни средства и много рокендрол…
Но също и гуляи, ЛСД и други психаделици и всякакви наркотици, алкохол, мазни дълги коси, отново сексуална революция и много рокендрол. И макар всичко казано да е вярно, не може да се отрече, че това е най-романтичното движение, ако не в цялата световна история, то поне за последните няколко века. Може би и точно заради това, то не е изчезнало като идеология и стил и до днес, и е успяло някак си да прескочи дори у нас, през желязната завеса десетилетия назад.
Счита се, че движението е навлязло в страната ни чрез пропуснатите като крайно леви младежи през ‘68-ма, за които се е вярвало, че като такива, са
подходящ пример за българската комунистическа младеж
Но те са се оказали “хипита” и “битници”. Властите бързо са разпознали опасността за националната сигурност в тяхно лице и са спрели достъпа им, определяйки ги като “диверсанти”.
Но веднъж навлязло, макар и тайно развиващо се, то не може да бъде напълно стъпкано и изкоренено. Освен чрез тях, то е протекло чрез музиката по забранените радиовълни, които някои “бунтари” най-безсрамно са слушали тихичко в домовете си. За хипи така и не става дума в комунистическа България. То и другите течения по онова време (пънкове, уейвове и пр.) са наречени събирателно неформални групи от “разложени елементи” или “дегенерати”.
Нашите майки и татковци, обаче, тайно са въздишали по тях. Също така тайно от своите майки и татковци са навличали дънките си и са слушали “упадъчните” Роулинг Стоунс и Бийтълс на “вражеските” радиостанции. И ако в наши дни мнозина се борят да се противопоставят на глобализацията и да се съсредоточат на типично българските традиции и празници, то
тогава те са се борили с изолацията
и са мечтали да са част от останалия свят. Понякога тази им борба ги е довеждала до публично обръсване на косата, ТВУ (Трудово-възпитателно училище) или дори до затвора. Всичко това прави нашето несъстояло се българско хипи движение още по-романтично и героично.
И в това трудно време за младите хора с по-различни възгледи, които искат да живеят, да усетят свободата и да слушат на воля рокендрол, се зародил Джулаят. Има спорове по въпроса къде и точно е възникнал и на кого му е хрумнала тази идея.
Смята се, че е било някъде през 80-те, когато няколко човека се събират, за да посрещнат заедно изгрева в нощта на 30 юни срещу 1 юли на морския бряг във Варна. Едни твърдят, че е било през 1980 г. по идея на Виолин Станкович (основател на група Луцифер). Други – че се случило през 1986 г. от емблематичния хипар Тяната. Трети настояват, че са чували за него и много по-рано.
Неяснотите и различните версии относно възникването му
още повече го правят част от съвременния градски фолклор на режима, когато всичко подобно е трябвало да бъде много тайно. Фокусът, обаче, не е върху точното време, място и хора, а върху това, което символизира.
Възникването му е форма на мирен протест срещу режима и надеждата за ново начало, идващо с новото утро и изгрева. Също така е символ на пречистването пред слънцето и не на последно място желанието на хората да бъдат част от нещо – преживяване, течение, идея. Затова и Джулай морнинг е смятан за, макар и позакъснелия, български принос към хипи движението.
Днес няма режим, който да ни пречи да бъдем свободни. Въпреки това групите от млади хора всяка година нарастват, местата, на които се събират, се увеличават и
днес Джулай морнинг се празнува повсеместно
– в редица морски градове (най-емблематични са Камен бряг и Варвара), в планината, в градове като Русе, като Перник, Тутракан…
Тези хора могат да бъдат определени като нео-хипита. Но ако не държим на определенията, можем просто да отбележим някои черти, които те, чакащите изгрева на Джулая, притежават. Те невинаги са облечени в типичния хипи стил, понякога нямат дори дълга коса. Някои са вегетарианци или вегани, някои са дъновисти или йоги. Не всички пушат марихуана и вземат наркотици – дори повечето не го правят, голяма част от тях пият бира. Някои са пънкове, други са планинари, художници, продавачи в магазини…
Това, което ги свързва е, че имат някаква тяхна си идеология, която не е подчинена на нормата и те стоят зад нея. Вярват, че животът и работата трябва да носят удоволствие, а не пари. Уважават се един друг, уважават различните и природата. Пацифисти са. Джулай морнинг има различно значение за всеки един от тях –
посрещането на утрото, пречистването, спомена за миналото
– добро или лошо. Място, където да срещнеш стари познати и да се запознаеш с нови интересни хора, да послушаш музика от кухарка и тарамбука край огъня. Е, разбира се, има и такива, които са там само заради купона и алкохола. Но все пак Джулая символизира свобода. За него няма ВИП покани и дрескод, така че всеки може да отиде.
Вижте още: А ти хипи ли си?
Едно е сигурно – Джулаят, хипитата, морските градове и целият свят са се променили. Но изгревът си е все същият. Джулай морнинг е една чудесна причина да отидете до морския бряг и да го посрещнете. Макар че сте го виждали милион пъти по картички и картини, уверявам ви – на живо е по-красив! Споделен – още повече…
Ако все пак не успеете или не ви достигне ентусиазъм – може да навиете будилника си между 5:30 и 6:00 (в зависимост от населеното място) и да го посрещнете от балкона. Може новото утро да не промени живота ви, но със сигурност ще промени деня ви.
