Египетските пирамиди – едно от Седемте чудеса на света. Всеки може да ги види или пипне. Така е лесно да повярваш, че те съществуват, нали?!
Аз обаче често мисля за невидимите. Достатъчно е да имаш вяра и да отвориш сетивата си. Тогава проглеждаш. В един момент започнах да виждам чудеса навсякъде около себе си. По едно време даже започнах да мисля, че ме преследват. Само и само, за да ми докажат, че съществуват и да повярвам в тях. Повярвах! Постепенно невероятни неща започнаха да се случват и с мен самата.
Следващата история се е случила с други хора и много отдавна.
На едно мистично и свято място – скалните манастири в Атон, където се намира единствената монашеска република в света. Вярва се, че там стават чудеса – болните оздравяват, слепите проглеждат, а всеки, който се намира там се ползва с особената закрила на Божията майка. В Атонските манастири ден и нощ монасите се молят за добруването на целия свят.
Снимка: en.wikipedia.org
Човек, познат по-късно с името Старецът Паисий Светогорец, решил да избере монашеството. Заживял в един от многото манастири в Света Гора и останал там до края на дните си. Той бил много свят и чист човек.
Един ден Старецът се затворил в своята килия и останал там сам, а когато някой искал да го посети – никой не отварял. Така минали 40 дни. Останалите монаси се притеснили какво се случва с Паисий. Осведомили главния отец какво става и той като чул – веднага хукнал към килията на Паисий. Почукал на вратата, но отговор нямало. Тогава разбил вратата и влязъл. Видял мъжа да седи леко приведен, доста изнемощял, но пръскащ благоговение и светлина, а до него грижливо били оставени току-що изпечен хляб и едро, сочно грозде. Попитал го откъде са се взели, нали не е имал контакт с никой отвън 40 дни. Старецът отговорил, че е получил даровете от святата Божия майка и го поканил да си вземе. Били страшно вкусни.
Не знам дали това наистина се е случило. Но ми харесва да вярвам, че е така. Толкова чист е бил този Старец, че самата Дева се е материализирала и слязла на Земята, за да му помогне. Скептиците, веднага ще отхвърлят това. Но за мен всяко крайно мнение в този разказ е погрешно и дори излишно. Няма как да разберем истината, така че от нас зависи дали ще останем отричащи и ограничени, или ще помислим за това като за възможно чудо и ще се замислим какво можем да направим, за да си заслужим и ние едно.
Аз за себе си разбрах – нужни са само вяра и доброта.
