Ако някой поиска от мен да му опиша представата си за рая, освен картини включващи фонтани с шоколад, то в съзнанието ми неизменно ще се появи и живописен кадър от Френска Полинезия. Кристално чисти води, най-лазурното море, златен пясък, цветове извиращи от дъгата.
Пет екзотични островни групи с обща площ 3936 кв км. съставят територията на този оазис, включващ в архипелага си групите на Маркизките острови, Гамбе, Тубуай, Туамоту и Дружествени острови. Едни от най-запомнящите се и известни сред тях са
Бора-Бора, Таити и Моореа
Столицата Папеете се намира на Таити, а държавната структура на тази част от Полинезия я определя като автономна територия на Франция. Населението, което е около 300 хил. души, се занимава основно с туризъм, добив на бисери, отглеждане на ванилия и риболов. В рая се говори на френски и таитянски, a 90% от местните жители са християни.
Средната температура на въздуха е 30 градуса, а на водата 26, климатът е тропически, което включва задължителния дъждовен период от ноември до април.
Но ако се откъснем за миг от чисто статистическата информация и оставим съзнанието ни да обходи тези територии, няма начин да не се възхитим на четката на великия архитект и произведението му.
Вилни селища, кацнали на снежно бял пясък, малки къщички насред водата или лъскави хотели – изборът за туристите е голям! Но което и да заложат, ще се радват на лазурно сини води, пасажи от цветни рибки, усмихнати местни жители и коралови лагуни.
Кокосови палми и бели плажове
се конкурират с дъждовни гори, обитавани от пъстри и екзотични птици.
Въздухът е много чист. Кораловият риф за гмуркачите е неописуемо изживяване. Пред вас ще оживеят всички малки рибки и водорасли, които сте гледали в Търсенето на Немо. Планините са угаснали вулкани и колкото и невероятно да е там няма почти никакви насекоми и дори опрашването на растенията се прави от хора с помощта на палмови листа. Магическа атмосфера и върхове – потънали в облаците…
Прочетете още… Пет уникални острова, които трябва да видите
Но нека не се заблуждаваме. Това е една от най-скъпите дестинации в света, която пътешествениците с възможности могат да открият в южната половина на Тихия океан, някъде по средата между Сидни и Лос Анджелис.
Още със слизането на бреговете, ароматът на цветя изпълва пространството, а романтиката танцува във въздуха. Една от най-популярните услуги, предлагани на островите, е красива сватбена церемония. Двойката се бракосъчетава изцяло по полинезийските традиции, включващи преобразяване на булката в местна принцеса и на жениха – във вожд. Танци край огъня, разходка с кану или хранене на акули могат да съпътстват деня ви.
Като спомен от Френска Полинезия
всеки има възможност да отнесе сива или черна перла. Легендата разказва, че богът на плодородието и мира – Оро се спуснал по дъгата и донесъл на хората като дар перлена стрида, която обичала да се къпе в лунните лъчи.
Полинезия е рай, пристан на редица творци и художници, ставайки тяхна муза (сред най-известните е и Пол Гоген).
Поетът Джон Кийс пише, че не може да си представи благоговението на испанците, които първи достигнали девствени брегове на Френска Полинезия. Татуирани воини, съчетаващи любезност и усмивки с непоколебим войнствен дух са посрещнали завоевателите. Мистериозна цивилизация, изповядваща култ към непознати богове, жертвоприношения и човекоядство… страшничко.
Това са били част от традициите на местните, които вярвали, че всичко отвъд техните земи е царството на отвъдното. Но времето, религията и историята са претопили тези особености на полинезийците.
Днес легендите за диваците са се превърнали в приказки
Макар да е спорен въпросът кой всъщност е дивак, защото Франция, контролирайки тези територии, е провеждала ядрени опити, от които природата на места се възстановява и до днес. За съжаление, където и да стъпи кракът на “цивилизацията”, то нещо пагубно грози въпросното място. И все пак Земята е намерила начин да възстанови баланса си и ни дава достъп до най-красивите си творения, като ни кара да се замислим колко всъщност сме малки пред величието и размаха ú.
