В горещата пещ на лятото има само едно нещо, което ни спира да отворим прозорците, за да раздвижим въздуха. Досадните мухи! Тази напаст, оказва се, може да бъде и… вдъхновение. Не вярвате ли? Да надникнем във въображението на големите таланти и на голямата народна мъдрост, за които мухите са се превърнали от битов в творчески дразнител!
Убий мухата!
“Винаги ми е правело впечатление лекомислието на някои хора, че е извънредно просто да се убие мухата. Казвали са ми, че в Китай няма нито една муха и че ако например по време на събрание се появи муха, то събранието прекъсва своята работа, убива мухата и едва след туй продължава. В наши магазини съм виждал лятно време, че магазинерът оставя работата си, взема една пръчка с кожа на края и избива мухите. Веднъж в бръснарницата бръснарят тъй дълго трепа мухи, че пяната върху брадата ми засъхна като тебешир. Виждал съм също тъй как котка убива с лапата си муха върху стъклото, а кучетата ги ловят със страшно тракане на челюстите.
През лятото мухите стават по-зли от кучетата и хапят като кучета. Добитъкът ги изтребва с опашката си, с един замах избива десетки мухи. Бог е бил предвидлив, като е дал опашка на животното, за да убива с нея мухите. Бог я е благословил с безкрайно нахалство, но когато е пускал насекомото от дланта си да литне, вероятно е казал на сухопътния свят: “Убий мухата!” И тъй и днес ние продължаваме да я изтребваме, преграждаме пътя ѝ с лепкави мухоморки, давим я в отровни води, хвърляме отровен прах в очите ѝ, тя умира и на нейно място се появява нова.
Има мухи, които пред нищо не спират по пътя си. Миналата седмица група приятели се бяха събрали на маса, все яки мъже, мускулести, но те бързо омекнаха, щом видяха да влиза мухата. Мухата се завъртя наоколо и веднага седна на масата, опита всички мезета, отпи от виното, виното ѝ хареса повече от мезетата, та затуй премина само на вино и през цялото време потупваше приятелите по рамената и от всички най-силно бръмчеше. Накрая приятелите изведоха мухата, като я придържаха под мишниците, защото тя едва се държеше на краката си, и я оставиха на улицата, а мухата продължи да бръмчи: браво! и прави ви чест!, после си тръгна по улицата с криволичене, срещна друга група приятели и веднага се залепи за тях, за да им разкаже за ония, дето я били изоставили. Новата група реши да се качи в движение в трамвая, за да се спаси от мухата, но и мухата не е глупава, тя веднага се залепи за трамвая, докато накрая се разбра, че нямало къде да спи, та отиде с едного да спи в къщата му. Човекът легна на канапето, а мухата легна в леглото и хърка през цялата нощ.“
(Откъс от Убий мухата! на Йордан Радичков)
Феите на Средиземноморието
Така Салвадор Дали е наричал тези насекоми! За него те са били нещо съвсем различно от напаст – били са вдъхновение. Доказателството: Дневникът на един гений, където най-популярният в света сюрреалистичен художник пише за мухите:
“Те са носели вдъхновение на гръцките философили, които са прекарвали живота си под слънцето, накацани от мухи.”
Дали дори ги в увековечил в една от най-известните си картини – Постоянството на паметта, където има кацнала муха върху един от огънатите часовници. Испанецът тълкува тази своя творба като “нарисувана фотография на съня”. И тя действително е, имайки предвид как Дали е рисувал – седейки пред празното платно с метална лъжица в ръка.
Седял така, докато не започнел да се унася, а когато задремвал, изпускал лъжицата, тя издрънчавала на пода и го събуждала. Сюрреалистичните образи, които тъкмо започвали да нахлуват в съзнанието му на границата между будността и съня, и до днес красят картините му. Сред тях – и мухата, тази фея на Средиземноморието!
Притча за мухата и пчелата
“Една кратка и мъдра притча за двата противоположни начина на мислене, които всъщност определят целия ни живот – дали ще изберем щастието, светлината и красотата или тъмнината и мръсотията от заобикалящия ни свят.
Живеели мухата и пчелата на една горска поляна.
Попитали мухата дали наоколо има цветя и тя отговорила:
– Не, никакви цветя не съм виждала тук. Тук е пълно с тор и мръсотия. – отговорила мухата и започнала да изброява всички нечистотии, на които е попадала.
Тогава попитали пчелата дали в околността има някакви боклуци и мръсотия, а тя отговорила:
– Мръсотия? Не, няма такава на нашата поляна. Тук е пълно с прекрасни и благоуханни цветя.
Така е и с хората. Ние намираме това, което търсим. И виждаме това, което искаме да видим. Някои в най-красивата цветна градина, ще намерят едно нечисто място и ще седнат на него. Други – в блатото ще открият лотосов цвят и ще съзерцават красотата му.
Когато сме негативни, озлобени и гневни, ние виждаме само негативизъм в заобикалящия ни свят, прегръщаме го и превръщаме живота си в планина от негативизъм и нещастие.
Когато сме позитивни, оптимистични и ведри, и в най-тежката и неприятна среда, ще намерим нещо красиво и въодушевяващо, което ще изпълни деня ни с красота и щастие.
Ние избираме дали да живеем като мухата или като пчелата.“
[Притчата е част от сборника Винаги има надежда. 150 притчи за изкуството на живота, издателство Гнездото]
