Беше един от онези мързеливи съботни следобеди, в които трудно вземам решение как да прекарам оставащите часове от бавно отиващия си ден. Беше юли. Беше горещо. Влагата беше на път да ме задуши. И докато в главата ми се преплитаха още картини от преживeните сутрешни срещи, желанието да се спася в жегата ме отведе на едно от любимите ми места в града. Масите отвън бяха пълни. За мой късмет вътре работеше климатик и заведението беше празно. Сякаш очакваше мен! Седнах. Запрелиствах менюто.
Останала сама можех да се насладя на хубавата музика и човешкото отсъствие. Бяхме само аз и мислите, които танцуваха в главата ми. Дори не се сещам кога за последно (а дали изобщо съм го правила преди?) съм сядала на късен съботен обяд сама. Докато се наслаждавах на компанията си, една мисъл блесна в главата ми:
Най-хубавото време е това, което посвещаваш на себе си!
Колко често се замисляме над това?
Колко често намираме време за себе си?
Знам какво ще отговорите: Рядко или почти никога.
Забързани да отмятаме задачите от ежедневния списък, планирайки поредното пътуване или командировка, нямаме време да спрем и да се огледаме. Да видим как светът се върти около нас. Как сме се превърнали в машини, които бързат да стигнат от точка А до точка Б, все едно решаваме геометрична задача.
Често пъти превръщаме живота си в уравнения с множество неизвестни. И залутани в опитите си да ги решим, потъваме все по-надълбоко без изглед да стъпим на дъното. Омотани в собствените си мрежи от мечти и стремежи, забравяме най-важното: Себе си!
Нали всичко правим в името и заради нас!
Оправдаме се със себе си, когато изтърваме срокове в офиса.
Опитваме се да наваксаме пропуснатите тренировки, от които сме кръшнали, заради друг неотложен ангажимент.
Затичани по пътеката на живота забравяме да спрем, да си поемем дъх и да погледнем себе си
Отвикнали да се вглеждаме в нас се чудим защо другите не ни забелязват?
Какво очакваме да видят те?
Какво могат да открият в нас?
Как биха могли другите да ни посветят своето време, когато ние нямаме време за себе си!?!
Докато разсъждавах по темата и се наслаждавах на времето, което си бях отделила, посегнах към телефона и споделих мисълта на стената си в социалната мрежа. Как едно откритие ще стане достояние на останалите, ако не бъде написано в профила ти?
“Най-хубавото време е това, което посвещаваш на себе си!”
Бях горда!
Бях щастлива!
Бях намерила време за себе си!
А прозрението ми, до което със сигурност стига всеки, започна да събира лайкове.
Нямаше коментари…
