Има българи, чиито дела и принос за националната култура и образование са непрестанен извор на вдъхновение. Едно от най-ярките имена в тази група е на габровеца Васил Априлов, роден на 21 юли през далечната 1789 г.
Едва 11-годишен той напуска родното си Габрово и заминава да учи в Москва. Завършва гимназия в румънския град Брашов, а след това за кратко (1807-1809 г.) следва медицина във Виена. Българинът успява да получи завидно за времето си образование и след завършването на обучението си се мести в Одеса. Там
Васил Априлов натрупва голямо състояние
като търговец. Габровецът е сред първите толкова високо образовани българи по това време. Запознат с взаимната метода на обучение на учените Бел и Ланкастър, Априлов постепенно стига до идеята да създаде училище в родния си град.
Идеята му е предметите да се изучават на български език и мястото да служи за нуждите на българите от цялата османска Турция. Тя е добре приета от няколко богати габровски фамилии, които подпомагат финансово откриването на училището.
Първото изцяло българско светско училище
отваря врати на 2-ри януари 1835 г. в Габрово. Това се случва във време, когато българите изживяват подем в земеделието, занаятите, манифактурата, появяват се и първи наченки на индустриализация. При нарасналите международни контакти на сънародниците ни от началото и средата на 19-ти век става ясна нуждата от промяна в досегашното килийно образование. Времето изисква модерно светско образование, водено по съвременни методики.
С помощта на Николай Ст. Палаузов, братя Константин и Димитър Мустакови, други български търговци в странство и търновския митрополит Иларион, Априлов успява да открие училище в Габрово. Този град е емблема на нарасналата жажда на българите от остарялата, закостеняла и мудна Османска империя, за личен духовен и икономически възход.
През 1840 г. Габровското училище, както е познато тогава, от взаимно се превръща в класно. Замяната на старата методика с по-съвременната класна позволява от учебното заведение да излизат модерно образовани възпитаници. През 1872 г. училището прераства в средно. Зрелостниците от гимназията с лекота постъпват в елитните европейски колежи и университети. През 1881 г. училището официално е прекръстено на Априловска гимназия.
Васил Априлов води упорита
кореспонденция с будни български умове
които насърчава да събират и записват народни песни. Със съдействието на хора като Райно Попович, Неофит Рилски, Захари Круша и Анатолий Зографски той пръв обнародва образци от средновековни български монети и няколко текста на старобългарски грамоти.
