Чували ли сте някога историята на полските бежанци, които са горещо посрещнати като емигранти от населението на далечен Иран?
На 1 септември 1939 г., нацистка Германия напада Полша, с което де факто започва Втората световна война. Малко по-късно, на 17 септември, по силата на допълнителния протокол към пакта за ненападение Рибентроп-Молотов, на територията на Полша нахлуват съветски войски. Близо 1,25 млн. поляци, сред които и половин милион “социално опасни”, са депортирани в различни части на Съветския съюз. До края на годината
хиляди поляци умират
от изтощение, болести и недохранване в трудови лагери в Казахстан и Сибир.
По-малко от две години по-късно, на 22 юни 1941 г., Германия погазва пакта за ненападение и напада Съветския съюз, а руснаците са принудени да застанат на страната на Съюзниците. Подписано е споразумение за възстановяване на полската държава и организирането на т. нар. армия на ген. Владислав Андерс, съставена от поляци, депортирани в различни части на Съветския съюз.
Ген. Андерс настоява поляците да бъдат прехвърлени в Иран, който тогава е под окупацията на съветската и британска армии. Генералът убеждава Сталин, че след като бъде обучена, полската армия ще се върне в Съветския съюз. Така десетки хиляди изнемощели полски мъже, жени и деца бавно се отправят към Иран с надеждата да намерят спасение.
Около 116 хил. полски бежанци прекосяват Каспийско море в препълнени лодки и стигат до Иран. Повечето от тях се установяват в пристанищния град Пахлеви (днес Бандар-е Анзали), където биват нахранени и поставени под карантина. Все пак маларията, тифът и системното недохранване си казват думата и стават
причина за смъртта на много от полските бежанци
Онези, които оцеляват, са транспортирани в Техеран, където са горещо посрещнати от местното население. Иранското правителство преустроява неизползвани сгради в общежития, основани са полски училища и културни организации.
Поляците, които преминават през ада на мразовита Русия най-после имат чисти легла и изобилие от храна.
Иранците посрещат полските бежанци като приятели – с фурми, ядки, печени круши, малини и сочни нарове. Полякините също са добре приети и са търсени като гувернантки от заможните ирански семейства. Болшинството от поляците напускат Иран след края на Втората световна война, но други решават да се установят там и създават семейства, а наследниците им продължават да живеят по тези земи и до днес.
Повече за тази необичайна и малко известна бежанска вълна може да научите като разгледате галерията от снимки на полските бежанци в Иран.
Прочетете още: Жените в миналото на Иран и Афганистан
