Една атрактивна организация на човека-паяк Иван Кристоф и Пламен Мирянов събра огромно множество хора на Хижа Рилски езера в края на юли 2016 г.. Аналогично на осъщественото по-рано събитие на Белоградчишките скали, двамата планират пускане на 7 балона с горещ въздух над живописните езера в Рила.
Изключителният интерес, впечатляващите кадри и видеа, разпространени предварително в мрежата обещават
емоционален и запомнящ се уикенд
Резултатът обаче е ветровито време, отменени полети в два поредни дни, излитане само на два балона и негативни отзиви от разочаровани случайни граждани в страницата на събитието.
Когато си в Рила обаче, далеч няма нужда от балони, за да летиш! Давам ви моите (поне) 7 причини, които ще ви убедят, че трябва да намерите време, за да видите тази планина. Да усетите атмосферата ú, да се посмеете с приятели, седнали на зелена поляна, да вдишате от въздуха там с пълни гърди и да се усмихнете на живота.
# Защото приключението започва още с решението да тръгнеш
Преди Ричард Брансън да отговори на предизвикателството да се издигне с балон на 9 хил. метра, да прелети 5500 км и така да подобри рекорда за прекосяване на Атлантическия океан, заедно с експерта по балоните Пер Линдстранд, той му задава един единствен въпрос: “Имаш ли деца?”. Пер отговаря, че има две. Брансън приема поканата, а останалото е история.
Макар и не толкова епично, едно малко решение
да тръгнеш в последния момент от София към Рила
обръща ежедневието ти. Денят се забързва, сънят не идва, а предстоящите двеста и няколко километра ти изглеждат като разходка до центъра. Разбира се, условието е да намериш подходящата луда глава, която да приеме поканата.
# Защото различните хора, които срещаш в планината, ти предлагат различно преживяване
В почивни дни Рила се превръща в оживено кръстовище. Разговорите, които те застигат по пътеките, са като непоисканите търговски съобщения – разбираш как можеш да се отървеш от досадна болест, колко часа са спали на поляните някои туристи, както и че властната майка в семейството кара насила всички останали да посещават групово местността. Пет поредни пъти.
Встрани от приходящите тълпи, можеш
да срещнеш и Рила рейнджъри
Ще се спазарите за половин цена да те закарат до хижата навреме, ще се качиш в раздрънкан джип и точно когато си сигурен, че ще стигнеш до Бъбрека без бъбрек, рейнджърът ще изключи боботещия двигател и чак ще ти е мъчно, че вече няма да обсъждате държавния монопол, докато ти тракат зъбите по пътеките нагоре.
Рила рейнджърите-шофьори могат също да ти дадат и достоверна информация за човекопотока от 3 хил. души, преминали пред очите им в рамките на деня.
# Защото колкото си по-високо, толкова повече времето спира
Правилото за планината е като това за града – колкото повече бързаш за някъде, толкова повече ти се пишка неудържимо. Когато обаче и бързането, и дребните несгоди останат зад гърба ти, времето изведнъж спира. Качваме се до Бъбрека, часът вече е 19, а всички слизат надолу.
И е прекрасно
Ние сме насаме с планината и изобщо няма значение летели ли сме или не. Всичко си е точно толкова красиво, колкото и погледнато от птичи поглед.
# Защото там има нещо необяснимо и магично
Рила е отнемала любими хора от мен. Днес мисля, че това е привилегия. Да влезеш в отношения с тази планина е плашеща, отговорна благословия. Не е нужно да си екстрасенс или транзистор, за да усетиш енергийните вълни на мястото.
Нужно е само да помълчиш, да чуеш щурците, да поемеш от аромата на изобилната мащерка, да удавиш стотина мухи в окото си, докато седиш до някое от езерата. Прекрасно е да изпратиш надолу по пътеката последните туристи и да се почувстваш все едно затваряш вратата вкъщи след върволица гости.
# Защото Рила е прекрасна за споделяне с приятели
Приключението “качи се бързо на Рила, за да летиш с балон” светкавично отстъпва място на “дай ние да си слизаме бавно, какво като се стъмни”, “глей колко е яко като няма хора” и “абе, ние за какъв балон дойдохме?” Няма нищо по-хубаво от това да се смееш, докато ти се схване челюстта, да лежиш по поляните, все едно ще спиш на терен, а няма да слизаш още сто часа до колата, да береш треви и билки в непривични пози и да възсядаш изоставени трактори по пътя.
Тайната на планината е в синхрон с енергията на този, с когото я споделяш. Като в любовта. Не с всички се получава, но не е и нужно. Когато магията се случи, знаеш, че си с правилните хора на правилното място. Даже успяваш и сам да се почувстваш правилен.
# Защото чудесата продължават и след залез слънце
Лифтът отдавна не работи, точно както и краката ми. Контурите по пътя вече се губят, все едно и колата се е изгубила някъде. Забравила съм колко тъмно е най-тъмното тъмно. Забравила съм и как изглеждат светулките, обаче те са тук. Летят или са притихнали в тревите.
Не помня откога не съм виждала толкова светулки. Гледката си заслужава всяко изкълчване на глезена по каменистия склон. Луната все още е ниско на хоризонта и грее с розово-червена светлина. Някъде пред мен пада звезда. Всичко това в един ден. Карам със замръзнала усмивка на лицето.
# Защото умората отминава, а емоцията остава
И бос, и по чорапи, винаги е приятно да ходиш в Рила. Е, можеше да не ме болят колената или толкова да ми се спи, но всичко това е част от емоцията. Дори и това – да вървиш като малко дървено човече от колата до бензиностанцията.
Прибирам се след полунощ и един душ ме дели от дългоочаквания сън. Този път сънят няма да ми се размине. На следващия ден два от седемте балона над Рила излитат. Не ме интересува, защото аз все още летя…
Балоните с горещ въздух са като парчета фантазия, хвърлени в небето. В тях има нещо хипнотизиращо красиво, дори да ги гледаш само на снимка. Да, два балона не могат да се сравняват с въздушните орди над Кападокия, но стъпването на Рила е достатъчно силно преживяване, за да не позволи каквото и да е летателно разочарование да те обземе.
Макар и плановете на момчетата, организиращи събитието да не се случиха съвсем гладко, те постигнаха нещо много по-важно – през тези няколко дни качиха огромно множество хора в Рила и накараха духът им да полети. Защото това прави планината с хората. А следващият път, когато се издигнат всички балони, ще бъде още по-вълшебно.
Прочетете още… Култови правила за планинари
Вижте Балоните, които преди време полетяха над Белоградчик:
