Светът е полудял! Това клише все по-болезнено завладява умовете на хората в западния свят. Защото с привидното им спокойствие сякаш безвъзвратно е свършено. Тероризъм, атентати, сексуални посегателства, страх. И покрай всичко това, в периферията на ужаса, все по-актуална става темата за правата на жените в ислямските общества.
Разбира се, най-много страх всява всичко, свързано с актуалната през последните години Ислямска държава (ДАЕШ).
“Да ги женят още на девет години е разрешено! Но да работят не бива, а да слагат грим – това вече е пъклен грях!” С тези думи неотдавна проф. Сузане Шрьотер описа пред Дойче веле живота на жените в ДАЕШ. И даде примери, смразяващи кръвта на всяка свободомислеща европейка.
“Нравствената полиция арестува жени на улицата, ако не са достатъчно забулени. Или пък когато платът на черната бурка не е достатъчно плътен… Веднъж дошли в Сирия,
жените се оказват подчинени на ислямското право
Те губят свободата си да вземат решения. Без разрешение от мъжа нямат право да напускат дома. Дори не могат да контактуват със семействата си чрез интернет. Когато угасне блясъкът на ИД, жените остават затворници на една варварска система”, обобщава проф. Сузане Шрьотер.
[Сонита: Афганката, опълчила се на традицията]
Но всичко това далеч не е ново. В края на 80-те и през 90-те години на 20-ти век особена популярност доби книгата на Бети Махмуди Не без дъщеря ми, в която описва един жесток за жените (особено ако са чужденки и то американки) мъжки свят в Иран. Действието в книгата се развива през 1984-86 г. по време на ирано-иракските войни.
Бети описва личните си преживявания като американка, дошла със съпруга и дъщеря си на посещение на семейството. Уж за две седмици, а продължило 2 години и завършило с
рисковано бягство през Турция
Впоследствие по книгата е заснет и филм, в който главната роля е изиграна от Сали Фийлд.
Всичко това обаче само допринася за затвърждаването на стереотипа, че жената е по-скоро робиня, отколкото нежна половинка в тази част на света, където се изповядва доминиращо ислям. Сякаш винаги е било така. И сякаш ислямските общества са традиционно дискриминационни и жестоки. А примерите, които първи изникват в съзнанието, са “заснети” най-често в Иран (не без помощта на споменатата книга) и Афганистан по времето на свирепите талибани. Мнозина си представят моментално скрити под бурки жени, бавно придвижващи се под плътните задушливи завеси, много често дори без прорез за очите, а само с мрежа, от която не се вижда кой знае колко. И дори не се замислят било ли е винаги така.
Знае се, че през 20-ти век ситуацията в Близкия изток е била коренно различна, особено за нежния пол. През 50-те, 60-те и 70-те години (по времето на падишаха Захир Шах в Афганистан например)
жените са се радвали на забележително равноправие
Ето защо Lifebites.bg реши да надникне в недалечното минало на Иран и Афганистан и да потърси женските усмивки тогава. Задавайки си риторично питането доколко е въпрос на развитие и/или традиция забулването на женското тяло в тази част на света (без да коментираме какво е положението по тези места днес). Ето какво открихме:
|
|
|
|
|
|
|
|
Една корекция искам да направя: Иран и Афганистан не са част от “арабския” свят. Не живеят араби там. Езикът им не е арабски, а персийски. ДА, мюсюлмани са, единственото, по което си приличат с арабите.
Много важно мещо, прятелю..! Благодаря ти за което, но искам да кажа също че ние не сме и мсюлмани, като персийци си имаме нашата най-стара религия и то е Зороастризмът, водят ни мисюлмани заради ислямската революцията преди 35год, което е голям позор за нас, но това е друга тема…!
Благогарение на САЩ вече всички са със забратки ..
Идиот!
И аз искам да добавя нещо, бях в Дубай на скоро на едно изложение за козметика и т.н. Беше пълно с иранки, за които смея да твърдя че са доста разкропестени и сега в 21 век. Бяха силно нагримирани с красиви и шарени одежди и като чуеха арабска реч се мръщеха… Мразят да ги свързват с арабите, не са забулени….
В Иран, обаче, е задължително да си носиш някаква забрадка, дори да съвсем фриволна и не се носи минижуп. Освен това, жените работят, макар че мъжете заемат шефските позиции. Но в селата и по-изостаналите области действа шариата и бащата може да убие дъщеря си, ако реши, че тя го е прекрачила. За солидарността между мъжете да не говорим…
Таня, не ми се спори много по темата за Иран, но смея да кажа, че изгождаш от частен случай.
Единствената част от коментара ти, с която мога да се съглася, е че на говорят арабски – да, езикът им е персийски. Много иранки са избягали от държата си по ред причини и благодарение на семействата си са запазили точно това, описано в статията, но Иран далеч не е светска държава със “силно нагримирани с красиви шарени одежди” жени. Там се ходи с черни бурки и бият камшици по площадите…
Не съм била и нямам и желание да ходя за момента, но знам информацията точно от моя близка, измъкнала се от Иран и други нейни приятелки последваха примера й.
Аз съм персийец и съм живял 20 год в Иран и искам да ти кажа че изообщо не си права, в момента Иран се конкурира с франция и др държави по мода, точно защото макар че трябва да се носи нещо (аз през живота си там бурки не съм видял, носят се шалове и кърпи), иранките успяват да се обличат доста екзотично(мога да ти пратя снимки и клипове)….! Колкото до бияне в площади и т.н. това се случва много много рядко и се прави със серийни убийци, изнасилвачи, педофили и т.н. с което съм напълно съгласен!
Днес и Иран, и Афганистан, са явно различни от образа, който им е създаден. Не случайно в текста се говори за стереотипи. А иначе на нашите страници има прекрасен текст за Иран като туристическа дестинация – погледнете и него.
смърт за този който е измислил правилата за бурките ДА БЪДЕ МОМЕНТАЛНО СЪДЕН И ЗАТВОРЕН ДО ЖИВОТЕН ЗАТВОР.Не съм от Иран но не мисля че е правилно жените да ходят с бурки и да нямат право на нищо.И жените сме хора и трябва да сме равностойни с мъжете,и това правило за бурките трябва да се отмени. ВЕДНАГА,НА МОМЕНТА ЯСНО.