В последните години все повече и повече хора започнаха да се интересуват и да обръщат внимание на духовната страна на живота, душата и мислите си. То нямаше и как това да не се случи, след всички тези години на груб материализъм и стремеж за притежание на огромни (или по-скромни, в зависимост от случая) материални блага. Мнозина осъзнаха, че да имаш и да притежаваш не е най-важното нещо в живота. Освен, ако не говорим за
духовно богатство
разбира се. Хората започнаха да търсят, да се развиват и израстват в опит да достигнат до най-скритите и тъмни кътчета в душите си и да се разделят мирно с тях. Или просто да достигнат до дълбините на своето съзнание и тяло.
Еволюцията винаги е била единственият път НАПРЕД. Еволюцията на духовните ценности над материалните е вероятно единственият верен път и за нас днес, за да се развием и да достигнем нови нива на себепознание и всеобхватна любов, като изрично подчертавам: БЕЗ ДА ИЗПАДАМЕ И ЗАЛИТАМЕ В каквито и да било КРАЙНОСТИ.
Мислех си и за това, че все повече хора променят навиците и начина си на живот, достигайки нови нива на духовно развитие. Впечатли ме една статия на тази тема, на която попаднах, разглеждайки сайта Wisdom Pills. Неин автор е Кайл Макмилън.
Писателят и създател на сайта извежда 5 основни особености в поведението, които показват, че човек е достигнал по-високо духовно равнище. Ето кои са те:
ГУБИТЕ ИНТЕРЕС КЪМ КЛЮКИТЕ
Когато се пробуждате духовно, започвате все по-осезаемо да забелязвате негативността, особено когато е впрегната в клюки по адрес на другите хора. Този вид разговори вече не ви изкушават, както са го правили преди. Започвате да чувате как човекът, който клюкари, всъщност търси самия себе си, докато говори за другите.
Чувате го как съди останалите и несъзнателно се опитва да се изкара по-велик от тях. Разликата в това да споделяте факти за другите хора поради някаква причина и да избълвате глупости по нечий адрес, за да задоволите собственото си его, ви става напълно ясна. Когато достигате по-високо духовно ниво, започвате да усещате как все по-рядко се включвате и участвате в подобни разговори.
ГУБИТЕ ИНТЕРЕС КЪМ ДЕСТРУКТИВНИТЕ НАВИЦИ
Разликата между моментните и дългосрочните удоволствия започва съвсем ясно да се разкрива пред вас. Нещата, които ви карат да се чувствате добре в конкретния момент (в това число и клюкарстването) не ви водят към по-щастливо бъдеще и ментално развитие и вие започвате съвсем ясно да осъзнавате това.
Безсмислието на някои от нещата, с които сте свикнали, като се започне от това постоянно и за всичко да се притеснявате и се стигне до честото преяждане или зяпането на телевизия в продължение на часове, което оказва негативно влияние върху мозъка, вече ви става съвсем, съвсем ясно. А щом това се случи – лека-полека и съвсем доброволно сами започвате да оставяте тези навици в миналото и да ги заменяте с нови – далеч по-градивни и полезни за духовното ви израстване.
ПРАВИТЕ ПОВЕЧЕ, А ЧУВСТВАТЕ ПО-МАЛКО СТРЕС
Имате повече свършени неща всеки ден, отколкото преди. Просто ставате по-ефективни, отколкото сте били, защото започвате да присъствате все повече в НАСТОЯЩИЯ МОМЕНТ. Спирате да си губите времето, мислейки за това какво би трябвало или не би трябвало да направите. Просто действате във всеки един момент и правите точно това, което трябва. Появява се едно вътрешно усещане за “игра”, каквото и да вършите, а това намалява стреса и отегчението и прави вас и хората, които ви заобикалят по-усмихнати и жизнерадостни.
РАБОТИТЕ ПОВЕЧЕ В ЕКИП И НЕ СЕ НАДПРЕВАРВАТЕ С ОСТАНАЛИТЕ
Необходимостта да се “доказвате” значително намалява. Поради факта, че тенденцията да се сравнявате с останалите хора (по външен вид, доходи или умения) се е понижила, пред каквато и задача да се изправите, тя става много по-ясна за вас. И тъй като имате все по-малка нужда да “печелите” дивиденти за самите себе си, ставате по-склонни да работите в екип с други хора, отколкото да се конкурирате с тях. Също така, започвате да осъзнавате, че помагайки на другите, помагате не по-малко и на самите себе си.
СТАВАТЕ ПРИЗНАТЕЛНИ
Това, за което говорихме в предната точка, все пак не означава, че спирате да преследвате целите си. Напротив! Просто спирате да се фокусирате върху това каква печалба ще имате от изпълнената задача. Вместо това, започвате да оценявате много от малките неща, които преди сте приемали за даденост. Започвате да виждате какво му е хубавото на света (и живота), а не какво не е наред С и В тях. Именно този нов поглед над нещата ви дава енергия да продължите да работите за „подобряването“ на света, и на самите себе си, разбира се!
