На всеки седем години един от най-известните графични дизайнери в света и собственик на креативно студио в Ню Йорк, затваря напълно офиса си за цяла година. “За да рестартираме творчески”, обяснява силата на почивката Щефан Загмайстер, работил върху обложки и постери на групи и изпълнители като Rolling Stones и Лу Рийд.
Цяла година, а? През нея дизайнерът се заема със свои малки експерименти – неща, които са винаги трудни за постигане по време на редовната работна година. Скандално е да си го представим, докато сме се окопали в работа и от думата “пауза” ни боли почти физически. И на Щефан му отнело време, докато осъзнае смисъла на тази своя крачка.
“Както и с много, много неща в живота ми, които всъщност обичам, и с работата ми се оказа, че се адаптирам. И че с времето се отегчавам. Проектите ни започнаха да изглеждат едни и същи.”
Ако и ти, като Щефан, забелязваш, че все по-често професията те завърта
в затворен кръг
обърни внимание на логиката му да вмъкне годината почивка. Това всъщност не са просто 12 пропилени месеца (и тук не говорим за ползата от творческата пауза). Това е късче време от онази пенсионна почивка, която ви очаква след солидния период бачкаторство – ако я доживеете, без да искаме да бъдем черногледи.
“В момента прекарваме първите близо 25 години от живота си в учене”, обяснява графичният дизайнер. “После има още 40 години, запазени за работа. Накрая са прикрепени около 15 за пенсия. Реших, че ще е от помощ да се отрежат пет от тези пенсионни години и да се вмъкнат между работните. Работата, излизаща от тези години, се влива обратно във фирмата и в обществото като цяло, вместо просто да е в полза на едно-две внучета.”
Загмайстер не е единственото изключение в системата работно-свободно време. В цикъла на дизайнера 7:1 почивката е 12.5% от времето. А в някои компании – като 3М например, инженерите получават 15% от работното си време, за да се занимават с каквото поискат. Дали е ефективно ли! Все пак, говорим за създателите на скоч-лентата и офисните лепящи се листчета.
Ами Google – известни с примамливите си работни условия от всякакъв вид, включително и 20-те процента време, което софтуерните инженери, получават за занимание със свои лични проекти?
Ами Феран Адриа? Ресторантът на най-добрия гурме готвач в света – Ел Були, е отворен по 7 месеца в годината. Останалите 5 барселонската кулинарна забележителност е затворена, но работи експериментално с пълен кухненски персонал. Резултатът: 2.2 милиона молби за резервации годишно!
Ами почивката в твоя график?
Външната продукция спира. Започва вътрешна трансформация. Това е лечебен процес. Време за душата. Древните гърци го наричали кайрос – неуловимия миг.
Миг на магии, на моментно щастие, на одухотвореност. Обратното на кайрос е хронос: хронологичното време, основано на логика, външни замервания, преследване на цели.
Културата ни е пуснала корени в хронос и лесно се подлъгваме да преценяваме стойността на хората по тяхната привидна продуктивност. Но ако се изключим от хроноса и освободим пространство за промени, ще видим, че единственият начин да преодолеем затрудненията и блокажите е, като минем през тях.
Също както в алхимията, където оловото се превръща в злато, като изгори. Карл Юнг нарича този процес калцинация, когато говори за трансформациите, през които минава Азът. Изгаряне на енергии, които сме потискали. Калцинацията ни позволява да изведем тези потискани енергии, чувства и мисли на повърхността. Да ги превърнем в пепел, за да ни олекне, да се преродим като феникс, да се освободим. Кайрос, който ни носи растеж и обновление, за да дойде нещо различно в живота ни.
Ако не си позволяваме това важно време за почивка, този кайрос, няма да изгорим напълно излишното в нас. Творчеството ни ще е като в лабиринт. Ще се опитваме да го навигираме отвън, без да виждаме и разбираме сенките вътре.
Вместо това нека си дадем позволение да правим по-малко. Или нищо. Изобщо нищо. Това е сила – да си дадеш време и да не го броиш. Защото нито душата ти, нито творческият ти дух носят часовник. Защото те не преговарят с “трябва да се направи”, а казват “обожавам да правя”.
Загмайстер е прав! Паузите – дали са веднъж на седем години, два месеца всяка година или три часа всяка седмица – са заредени с
най-важната част от професионалния живот
Така че те предизвиквам – протегни ръка към почивката. Да, знам, че работиш, за да имаш контрол над живота си, и все пак, колко често напоследък работата контролира теб? Ако работиш с цялото си сърце, вероятно знаеш какво е да поемаш риск, за да спечелиш. Може би рисковете дори ти харесват. Тогава рискувай и сега. Позволи си риска да… спреш.
