Колко често сте виждали във Фейсбук различни постове за спасяване на животни? Сама по себе си благородна кауза, която заслужава уважение. Масово се разпространяват тъжни клипчета за изоставени четириноги. Не липсват и такива с насилие върху тях. Както и провокации от псевдозащитници…
Ужасно е колко много животни са подложени на зверства от страна на човека. Някои се отглеждат, за да се ползват в жестоки боеве. Други са машини за раждане на породисти малки. Репортажи по телевизии, вестници, сайтове… Имам чувството, че до такава степен сме привикнали към лошите новини, че ответната ни реакция е да сменим канала или просто да клатим тъжно глава.
Приемането на действителността с нейната грозота
не е лесно, а още повече, ако не касае нашия вид. Признавам, че не знам много за организациите, които се занимават със спасяването на животни. Чувала съм различни истории за приюти, за осиновявания и това ме е карало да мисля, че има кой да се погрижи за нуждаещите се. Сигурно много пъти е така.
Но това, което ме шокира и накара да се замисля, беше разговор с доброволец. Александра Чиракова се е отдала да помага на животните в беда безвъзмездно, без да пести време и усилия.
Нейният разказ обърна представите ми за тези места.
Ето какво сподели с мен тя:
“Боря се срещу хора, които събират дарения. Идея си нямаш за какви мръсни схеми се ползват животните. В началото станах доброволец във варненска организация. И какво видях?
Котки, наврени в мазета и заешки клетки, болни и здрави заедно. Умишлено занемаряване на животно и когато е вече почти умряло и неприличащо на нищо, се почват едни драматични истории с банкови сметки накрая. Ужас е! Мислех, че това са измислици, но за жалост не са“.
Такива разкази ме карат да мисля, че
човеците заслужаваме всичко лошо, което ни се случва
Жестоко е да се ползва болката на едни чисти същества, за да се изкарват пари. Ако хората влагаха креативността си, отдадена в измисляне на схеми за печалба, в реална помощ, тогава резултатите щяха да са различни. Добре, че има хора като Александра, които макар и разочаровани, са открили собствен начин да помагат.
“В последно време постоянно има програми за кастриране на улични котки. Не ми коства усилия да хвана някоя в събота, да я кастрират и в неделя да я върна на същото място. Аз не се радвам като видя малки котенца, както повечето хора.”
Винаги ще се намери някой да каже, че държавата ни няма средства за пенсионерите, децата и т.н. и да се дават пари за някакви си животни е излишно… За жалост отношението към по-слабите показва степента на развитие на една нация.
По света има различни програми, подкрепящи нуждаещи се, болни и ранени животни. Вече се правят 3D протези за кучета и котки и с тяхна помощ те отново могат да тичат и плуват. Зоополицията е действаща. Но нашата реалност е малко по-различна.
[Още по темата: Чи Чи – кучето, което загуби четирите си лапички]
Ето какво още споделя от опита си с Александра:
“Сблъсквам се с много
псевдозащитници, патриоти, политици, приятели…
Въобще, много осъзнати и неосъзнати лицемери на всякакви нива и поприща и всеки е много помагащ, когато и както му е удобно.“
Хората с мнение за животните се делят условно на мразещи и обичащи, а де факто и двата вида са крайни. Едните се наслаждават да избиват, другите да превърнат дома си в коптор с 30-40 котки и 10 кучета (например). И не се забелязва третият вид. Онзи, който изисква спазване на закона (който съществува), контрол (който не съществува) и гражданска нетърпимост към издевателства и развъждане без лиценз. Аз и много малка част сме от този трети вид, който би трябвало да е преобладаващ в нормално функциониращо общество. Но не би.
Както се казва в дебелите книги –
всяка промяна започва отвътре навън
Ясно е, че малкото хора, които отстояват тези трудни каузи, често се възприемат като някакви въздухари с време за губене. Но реално светът има шанс да се промени в правилната посока именно благодарение на тях. Малките стъпки и действия създават обстоятелства, за да се случват промени. И още нещо от Алекс:
“Всеки прави това, което го кара да се чувства добре – значим, удовлетворен. На мен ми харесва да помагам на по-слаби същества, чийто живот променям и в същото време променям и заобикалящата ме среда.“
От нас зависи какво да е отношението ни към света. Ако се научим да отваряме сърцата си за по-слабите и нуждаещите се – било то хора или животни, това би променило съдби, но най-вече би променило и нас. Думата човечност се отъждествява с благородство. И с готовност за подкрепа в нужда, но нейният корен идва от нашия вид – човеци. Нека бъдем такива! Нека се научим да помагаме и да не търсим изгода от това!
