Палачинки с любов… А казват, че любовта на мъжа минава през стомаха. Смея да твърдя от личен опит, че и за жените се отнася същото. Няма нищо по-впечатляващо от мъж, който на първа среща ще ти сготви ястие, което да докосне сетивата ти.
Срещала съм различни мъже. Различни по националност, като темперамент, с различен мироглед и начин на възприемане на света. Общото между тях е било храната и начинът, по който са създавали чудеса в кухнята. И всеки един от тях се е опитвал да ме грабне с кулинарното си майсторство. С умението да накълца на ситно лука. С начина на задушаване на месото, с изпичането на рибата на тиган.
И цялото това вълшебство от вкусове сервирано само за мен! С любов
Всеки път опитвам ястие приготвено от мъж с подобаващ респект и възхита.
Казват, че мъжете са по-добрите готвачи. Няма и да се опитвам да споря. Макар че познавам жени, които биха накарали и най-съвършените мъже в кухнята да ахнат пред уменията им. Е, аз не съм от тях!
За мен храната е като чаша хубаво вино, на която трябва да се наслаждаваш дълго и продължително! И какво по-хубаво, ако с отварянето на входната врата на дома те посрещне аромат на любимото ястие? Във въздуха се носи онази миризма, която те отвежда в детството… в кухнята на баба, която обичаше да подправя готвеното с пикантно и люто. Онази приятно дразнеща миризма, която минава през апартамента, сякаш майка ти току-що е повдигнала капака на тенджерата с къкреща в нея гозба.
Това е магия!
Това е любов!
Това е щипка чувственост,
настроение,
мелодия,
песен, в която вместо ноти присъстват грамажи и подправки.
Преди време баща ми ме посрещна за вечеря с ястие, което обичам!
Сега друг мъж прекарва време в кухнята, за да прави палачинки за мен!
С любов!
