Георги Калоянчев го нарича Усмивката на Сатирата. И това е самата истина, когато говорим за един от най-големите и усмихнати български артисти – Никола Анастасов.
В последното си интервю за програма Хоризонт Анастасов казва: “Смехът е превъзходство. Мъката е еднократна, важното е спомените, а спомените са велико нещо, най-голямото, особено аз с навлизането в тази възраст, съзнавам колко е хубаво да има спомени. Аз харесвам и мисълта на Мечо Пух: “Колкото повече, толкова повече”. Никога няма да престане да ми стига това да играя на сцената”.
Това също се оказва истина, потвърдена от фактите. Защото на 22 април 2016 г., само няколко месеца преди да си отиде от този свят (на 8 август 2016 г.), той изигра поредната си, за жалост и последна роля в театъра. Представлението, което се оказа златният финал за кариерата на Никола Анастасов беше Лека форма на тежка депресия. Разбира се в любимия му Сариричен театър, който приживе актьорът наричаше свой дом.
За Никола Анастасов смехът бе най-важното нещо в живота
В него намираше спасение и утеха и винаги на всеки и на всичко отвръщаше единствено така – със смях. Чист и искрен като самия него.
“Ако не се смеем, преставаме да съществуваме”, казва той преди година в телевизионно интервю.
[Още за големия артист, за трудностите в живота му и отношенията му с Тодор Живков прочетете ТУК]
Днес в Lifebites.bg ви припомняме няколко незабравими цитата от емблематични роли на Никола Анастасов. За да си спомним, да се посмеем и да си поплачем заедно.
От ЧОВЕКЪТ ОТ ЛА МАНЧА
“Имай търпение и бъркай хубавичко картите.”
“Роден съм с пълен корем с пословици.”
От КРИВОРАЗБРАНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ
“Цивилизацията, Марийке, е слънцето на днешний век. Ле солей ке грей над цяла Европа.”
“Бравос – срам, не тъ е срам. Не тъ пускам.”
“Знай, Марийке, тия старите са едни тикви.”
“Оревоар, Марийке… (За Марийка) Не мога да я докарам на хесап (сметка). Пустата простотия я още владей. Не ще да учи францужки, не ще да учи данс.”
“Прочее, господа, правя апел към ваший патриотизъм. Може и да съм казал някогаж нещо накриво, но аз ви искам пардон.”
От ТРИМАТА ОТ ЗАПАСА
“Много е кротка. Душа. Агънце. Само дето обича много да се гизди.”
“Като тръгнах за фронта, само туй ми заръча: “Ще гледаш, ще струваш, ама без гердан и обици няма да се връщаш”. Пък аз къде ли не гледах – никъде гердан не видях.”
От С ПАГОНИТЕ НА ДЯВОЛА
“Бомбите винаги са ми напомняли жените. Никога не знаеш кога ще избухнат.”
