“Ако не можеш да рисуваш птици, рисувай ги като обърнати тройки!” – весело и енергично ме съветва Радина Димова. Поводът е споделянето ми, че никак не ме бива с рисуването и единствените неща, които мога да надраскам са облак, слънце и максимум една къща – 2D.
Тя е красива, талантлива и много позитивна. Част от вас вероятно за първи път чуват името ѝ. Други пък може вече да са се срещали с нея и нейните прекрасни картини. А трети – да посещават
курсовете по изобразително изкуство, които води
Предложи ми приятелство във Фейсбук преди… Ами не помня, вече 6-7 години. От време на време виждах неща, които публикува на стената си. И очевидно е успяла да ме впечатли, щом без да я познавам (поне така си мислех) съм я забелязала, запомнила и съм ѝ обърнала по-специално внимание сред стотиците профили на познати и непознати за мен “приятели” в мрежата.
Оказа се, че преди няколко години, когато бях водеща на детското предаване Яко по БНТ, същата тази Радина ни е гостувала. И то 2 пъти в него. Когато ми каза, че тя всъщност е онова малко, сладко момиченце, което рисуваше толкова прекрасно, не можах да повярвам. Единственото, което успях да ѝ напиша беше: “Ама ти много си пораснала”. Да. Това е самата истина. Времето минава неусетно и тя от детето, което помнех от предаването, се беше превърнала в красива млада дама, при това доста любопитна за мен.
Реших днес да ви запозная с Радина Димова
Защото вярвам, че талантът, позитивизмът и вдъхновението, които излъчва, ще заразят и вас и ще ви донесат много добро настроение в следващите минути.
Радина, Рафи, Рони, Рина, Рафълс, Радина Димова или просто Ради, както я наричат най-близките ѝ хора и приятели е родена на 29 май 1993 г. в прекрасния морски град – Бургас.
Разказва, че откакто се помни, винаги е била в художествени паралелки и с “молив или флумастери в ръка”. Въпреки че не е единственият, най-големият ѝ талант още от най-ранна детска възраст е рисуването. Той излиза на бял свят още, когато малкото момиче започва да твори първите си шедьоври в рисувателната група в детската градина. След това продължава обучението си отново в специализирана художествена паралелка и така, докато завършва 7-ми клас. В този момент от живота на Радина Димова идва и първото голямо предизвикателство за нея.
Училището по изобразително изкуство в родния ѝ град не било с никак добра слава по онова време. Въпреки, че изкарва 2 пълни шестици на приемните изпити за него, младата художничка не се записва да учи там. Завършва средното си образование в ТОХ – Техникум по обществено хранене. Вероятно е пренесла таланта си и там, но
вместо с боички е рисувала с продукти и прибори по чиниите и масите
Докато учи в техникума Ради открива нови продукти, рецепти, готварски техники, научава се да смесва различните вкусове и така се ражда любопитството ѝ и увлечението към кулинарията, здравословното и различно хранене. Този интерес не секва и до днес. Опитва най-разнообразни начини и режими на хранене. Включва и изключва различни продукти от менюто си, но това, което всеки път остава едно и също е фактът, че винаги слуша и се доверява на собственото си тяло.
Още докато учи в ТОХ, Рина има съвсем конкретен план относно това с какво и къде иска да се занимава, когато завърши – Художествената академия, София, специалност Мода. Така и става. Талантливата художничка завърши висшето си образование през май 2016 г. Винаги си е падала малко бунтар и това, което вероятно ще ви учуди, казано от устата на човек, завършил мода е, че
за нея мерките 90-60-90 са отживелица
Наложен стереотип, на който според нея една жена не е задължително да отговаря, за да бъде красива. Дипломната ѝ работа носи името Андрогинност, и представя 7 модела, в които мъжката и женската мода са умело преплетени. Унисекс модели, които могат да бъдат носени както от мъже, така и от жени.
В момента Радина Димова и нейна колега от университета обмислят и планират създаването на собствена модна линия за луксозно бельо. Но както не веднъж сме чували: “Всяко начало е трудно”. А да влезеш и да се утвърдиш в модните среди като дизайнер не е никак лека задача. Така че кога ще можем да си купим някой от моделите им още не е съвсем ясно.
“От край време съм си казвала, че ще съм си сам шеф на себе си. И в крайна сметка, когато завърших Академията, реших да се пробвам и си отворих собствено студио” – разказва ми Ради, когато я питам с какво се занимава в момента.
В Rinna`s Art Place тя преподава уроци на всички желаещи да порисуват на воля. Независимо от тяхната възраст, опит и стремежи (или липса на такива) да се занимават професионалнo с боите и четките. Взимането на решение за отварянето му не било лесно. Не се знаело дали ще потръгне и дали ще има достатъчно хора. Но Златин – половинката на Радина, я подкрепил, вдъхнал ѝ увереност и двамата се решили на тази крачка.
Ролята на учител доста допаднала на художничката.
В момента освен в своето собствено студио тя преподава и в още един център. Разбира се еднакво добре, както с малките деца, така и с порасналите. Споделя, че при нея са се записвали дори хора на над 40-годишна възраст. И даже такива, които изобщо, ама наистина изобщо не можели да рисуват.
“Никога не е късно да се отдадеш на това, което ти доставя удоволствие да правиш. – казва Рина и допълва – Дори просто ей така, след работа да разпуснеш по някакъв начин.”
Самата тя определя себе си като хаотична и противоречива личност. Но това, което успява да я балансира, е изкуството. В изкуството винаги успява да намери себе си. Казва, че изобразителното изкуство – това е тя! Но както вече споменах, рисуването не е единственият талант на красивата бургазлийка. Тренирала е спортни танци, в кухнята е истински факир, има афинитет към фотографията. Но това, което не знаех за нея досега е, че
Радина Димова освен да рисува, може и да пише
Стихотворения, разкази, приказки и други, трудно определими стилово творби, или “размисли и страсти”, както самата Радина Димова ги нарича. Пише това, което усеща, което чувства и никога не се кара да пише насила.
[Прочетете още: Картините на Мария Илиева]
Прави го само, когато ѝ дойде отвътре. Има идея след време (“ако има късмета“) да издаде сборник със своите писания. А ние ви предлагаме за финал на днешната вдъхновяваща история да се насладите на едно от тях.
Пиано, мила моя
– Пиaното, мила моя – започна той да ѝ говори тихо, докато обикаляше около него, а погледът му беше впит в очите ѝ – то не е за тези, които успяват да чуят само звука от клавишите му или музиката, която сътворяват гъвкавите пръсти на пиaниста. То е за тези…
Като мен… Като теб… Като нас…
За тези, които не само ръкопляскат на концерта, а усещат. Защото пианото, мила моя, е за тези, които могат да се докоснат до емоцията на твореца, докато отпускат собствената си. И тогава, когато цялата тази хармония от ноти и чувства затанцува покрай нас, пиaнистът може спокойно да престане да свири. Да се изправи гордо пред публиката си, защото е изсвирил душата си, а музиката ѝ е била усетена. Така, както в момента аз не само съм впил поглед в теб, но и усещаш как топлите ми ръце са около тялото ти и те прегръщат така, както само аз мога. Така, както само ТИ би почувствала…
