Казват, че районът на Рилските езера е най-мощният енергиен център в България. И самата аз съм усещала силната енергия на мястото не веднъж.
Повечето духовни учители също посочват това място като един от трите най-мощни енергийни центъра в света заедно с Тибет и Мачу Пикчу. Неслучайно д-р Масару Емото – японският учен, който доказа че водата има памет, избра да отслужи своята молитва към водата за мир и благоденствие през 2007 г. именно в България, на брега на Бъбрека.
Но той не е единственият авторитет, който твърди, че тук се усеща силна енергия и районът е енергиен център. При своето посещение в България световнопризнатият лечител Алекс Орбито се отправи също към Рила. Ето какво каза той след това:
“Отново съм щастлив. Тук в България се чувствам прекрасно. Това е, защото отидох на празненствата на Рила планина. Чувствам, че това място е свещено. Чувствам, че когато хората посещават това място, те трябва да медитират, да усетят свещената връзка между Бог и енергията на живота им.”
Именно
мощната енергия, която се усеща тук
кара Учителя Петър Дънов да изведе своите ученици на Седемте рилски езера. За пръв път той ги води на това място през 1929 г. Пет години по-късно Учителят започва да работи върху паневритмията. Това е цикъл от упражнения, който се играе от неговите последователи на бреговете на езерата в Рила, а при посрещането на Божествената нова година (19, 20, 21 август) – на брега на Бъбрека.
Всяка година хиляди последователи се събират на брега на Бъбрека. Чисти и спретнати са. Всичките – облечени в бяло. Образуват 3 кръга, тъй като паневритмията се играе в кръг. И под съпровода на музиката, създадена от Учителя, те започват да играят паневритмията.
[Прочетете още: Музиката като аналгетик]
Упражненията не са произволни, а осъзнати движения, взети от природата и в хармония с космическия ритъм. Всяко от тях има своите дълбоки символи. Затова няма да бъде пресилено, ако кажа, че паневритмията е средство за самоусъвършенстване, което приближава човек до изконните му добродетели.
Не звучи ли всичко това приказно?
Тук всичко е по-величествено и по-необикновено. А човек по-лесно се доближава до Бога, стига да поиска да се докосне до него…
Но през последните няколко години назрява един проблем, който руши цялата тази красота. Него можем да видим в лицето на множеството. На тълпите, които посещават Седемте рилски езера ежедневно.
Заблатяването на езерата
В летния сезон през последните години езерата не са място за усамотение или за преклонение пред величието на природата. Те са просто близка туристическа дестинация за хиляди граждани. И това не е преувеличение. По време на почивните дни лифтът, който беше построен през 2009 г., качва по около 6 хил. души дневно.
Това води до множество
негативни последствия за този енергиен център
Растителността изчезва. Нарушава се биологичното равновесие. Много животни биват прогонени от своите местообитания. В района преди са се срещали: мечка, вълк, дива коза, птица глухар.
Вече ги няма. Не е без значение и фактът, че немалко туристи изхвърлят отпадъците си на поляните или около езерата. Това има също своето негативно влияние върху природата.
Засиленото човешко присъствие се отразява и на езерата. Почвата ерозира, а пръстта и прахолякът, образувани вследствие на големия поток от хора, се свличат в езерата и ги заблатяват. Досега обаче
не се взимат почти никакви мерки този енергиен център да бъде опазен
Група доброволци от Бялото братство се опитва да изчисти Рибното езеро от водораслите. Всъщност именно то е най-заблатеното от всички. Но подобно начинание би отнело години… Необходими са десетки хора и ежедневна работа.
Последователите на Петър Дънов твърдят, че Рибното езеро се е възприемало от Учителя като един умален вариант на България. Затова и самият той го е наричал Българското езеро. Приживе той казвал на своите ученици, че по водата може да се съди за положението в страната ни.
Вероятно мнозина ще погледнат скептично на подобно твърдение. Но е факт, че в момента езерото е в окаяно състояние. Може би повече от 1/3 от площта му вече е обрасла с водорасли. И с всяка изминала година състоянието му се влошава…
В заключение могат да бъдат казани много неща. Но мисля, че най-подходящият завършек на този текст са следните думи на Учителя:
“Сегашните народи живеят без Любов, действат без Любов, и затова всичко, което вършат, ще загине. Първото нещо, което трябва да се култивира в сърцето, е Любовта. Само чрез нея народите ще намерят спасение.”