Кръстьо Сарафов е един от най-великите български актьори, който обаче е малко познат сред младите българи днес. В разцвета на кариерата си, Сарафов печели почитатели с актьорската си игра и сред чужденците, които посещават страната ни. Един от тях е Мейнард Оуен Уилямс. Журналистът на списание Нешънъл Джиографик идва в Пловдив по време на едно от пътуванията си из България и става свидетел на превъплъщението на Сарафов в ролята на Арган в Мнимият Болен. Ето какво пише Уилямс за Сарафов в статията България – земя без ферми, публикувана в броя на Нешънъл Джиографик от август 1932 г.:
Родното място на българския театър
“По времето, в което стигнахме Пловдив (Филипополис), старинното убежище на Орфей, този лиричен магьосник трудно би ме очаровал. В края на тъмен двор влязох в схлупен малък театър, готов за развлечение от всякакво естество и ако е възможно за страничен поглед към българската драма в града, където е роден българският театър.
Пристигнах късно, но не беше трудно да разпозная пиесата, която се играеше. Само Молиер би могъл да сътвори тази ненадмината комедия за угрижен хипохондрик и разумна, макар и недисциплинирана прислужница.
Между двата акта на представлението казах на седящия до мен:
Актьорът, който играе Арган е гений
Кой е той?”
“Гений? Разбира се! Това е Сарафов!”
отвърна съседът ми.
Сякаш американец беше казал “Това е Джо Джеферсън“.(Джоузеф Джеферсън (1829 – 1905) е един от най-известните американски комедийни актьори на 19 век – б.а.). Или англичанин – “Това е сър Хенри Ървинг”. (Хенри Ървинг (1838 – 1905) е един от най-популярните британски актьори от викторианската епоха-б.а.) Съмнявам се, че измъченият Молиер, по време на което и да било от четирите си представления, е играл ролята си по-добре от този доайен на българските актьори. (Молиер, който играе ролята на Арган от Мнимият Болен, умира след четвъртото представление на пиесата – б. а.)
Илюзията беше абсолютна и фалшивите носове, носени от докторите биха скрили дори Сирано (в пиесата Сирано дьо Бержерак на френския драматург Едмон Ростан Сирано има огромен нос, на който всички се присмиват – б. а.); но в града, който някога е носил името на Филип Македонски, това представление по Мнимият болен беше най-доброто, което някога бях посещавал.”
