Прилепи вкъщи – история 3D вариант

Прилепи. Летящи мишки. Батмани.

Както и да наречете тези малки летящи бозайници, истината е, че всъщност не знаем кой знае колко за тях. Доскоро те бяха почти невидими за нас, скрити дълбоко в хладните пещери или вековните гори, далеч от хорския шум и поглед.

Не така стои ситуацията с летящите мишки днес

В последните 2-3 години се срещат все повече и повече колонии от прилепи в града, в междублоковите пространства и пукнатините на сгради и къщи. Вероятно търсейки храна, хвъркатите бозайници стават част от живота ни. И тъй като са съвсем близо до нас, се случва понякога и да влетят в домовете ни. Ако ви се случи подобно непредвидено посещение – не се шашкайте! Поради факта, че са нощни твари и заради вида прилеп вампир (който не пие човешка кръв), тези бозайници са си спечелили лоша слава сред хората. Но прилепите, които се срещат в страната ни са не само полезни за еко системите, но и напълно безвредни за нас. Те не атакуват хората и не пренасят заразни болести, каквито обикновено са схващанията за тях. В никакъв случай не си и помисляйте да убиете животинката, за да се отървете от нея, ако у вас е влязъл прилеп. Освен, че не е хуманно, това може да ви донесе и солена глоба, тъй като прилепите са защитен вид у нас Просто трябва да го уловите в буркан или кутия (което ми изглежда сложничко) или за по-лесно – да я хванете с метла и лопата и да я пуснете навън.

Реших да ви разкажа днешната история, защото вярвам, че може да съм ви полезна с нея, ако и у вас попаднат неканени гости – прилепи.

Квартира. Спретната, чиста, изцяло обновена – след основен ремонт, прозорците с нова дограма, навсякъде паркет. Чудесна! Взимаме я.

Поживяхме си така няколко месеца и след това дойде лятото. Започнахме да отваряме широко прозорците, за да се избавим от горещините и чак тогава обърнахме внимание на факта, че на нито един от тях не бяха сложени комарници. Е, голяма работа, казахме си! Бабите ни едно време все с комарници са живели. И нали е жега, викаме си – няма да затваряме. За комарите и мухите, които влизат, особено вечер, ще купим Райд и готово. Планът ни сработи. Успокоихме се и всичко си беше ок.

ПОНЕ ТАКА СИ МИСЛЕХМЕ

Една нощ, както си спях, се пробудих. В тъмнината видях две птици да се гонят около полилея в хола ни. Зачудих се какви са тия врабчета и какво търсят тука. Бях сигурна, че това няма как да е истина. Реших, че сънувам и тъй като много ми се спеше се обърнах на другата страна и заспах отново. На следващата вечер си легнахме, както всяка друга. А аз съвсем бях забравила странния сън с гонещите се птици.

Късно през нощта се събудих… Изведнъж чух писък от стаята, в която спяхме и бързо затръшване на вратата от външната ѝ страна. Излязох в коридора и видях сънената ми половинка да обикаля през кухнята, от там през терасата, и да наднича през прозорците в хола. Попитах го какво става. Каза: “Два прилепа се гонеха в стаята! Събудих се от пърхането на крилата им.” Тогава си спомних “съня” от снощи и съвсем ми се изясни картинката. Не са били врабчета, а прилепи и не съм сънувала, а всичко е било съвсем реално.

Като ги видял, мъжът ми скочил от леглото и светнал лампата, за да се увери, че очите не го лъжат. Щом станал, прилепите се изпокрили моментално. Започнахме да се чудим какво да правим.

Нямахме ни най-малка представа как се реагира в подобна ситуация

И оставете факта, че имахме прилеп, влязъл у нас, ами още по-шокиращото беше, че са цели два! Бяхме сънени, в безизходица, леко (даже май доста) уплашени и доста безпомощни. Слава Богу имахме таблет с Интернет в стаята, където, далеч от “леговището” на прилепи (нашия хол), се бяхме барикадирали.

Потърсихме информация из мрежата как се постъпва в такава критична ситуация. Оказа се, че не сме нито първите, нито последните хора, приютили в къщата си неканени крилати мишки. За наша радост силата на глобалната мрежа беше на наша страна. Прочетохме, че начинът да се отървеш от прилеп (или два), попаднал в дома ти е като го тупнеш леко с метла, или друг подходящ за случая предмет. По този начин го зашеметяваш, той пада на земята и започва да се прави на умрял. Това е твоят момент. Веднага трябва да го грабнеш в буркан, кутия или както ние направихме – да го “сметеш” върху лопатата и затиснеш леко с метлата, а след това да го пуснеш навън.

Върнахме се в хола, а

от нашите прилепи – ни звук, ни стон

Започнахме да оглеждаме старателно стаята и най-сетне ги забелязахме. Бяха застинали съвсем неподвижно, залепени за гърба на секцията – откъм стената. Беше ясно – преди да ги ловим, трябваше да ги накараме да излетят от там. След доста усилия най-сетне единият прилеп излетя. Аз панически избягах в кухнята, откъдето неспокойно, но съвсем безопасно – можех да наблюдавам схватката на моя смел воин с “врага”.

Точно като на филм – той успя да цапне (не много силно, за да не го нарани), щуращия се като полудял “батман” във въздуха. Както бяхме прочели във форумите,

той падна неподвижен на земята

Решително и бързо моят спасител го смете, захлупи с метлата и тръгна към прозореца, където пусна хвъркатото на свобода. Оставаше да се справим и с другарчето му. Пак същата стратегия – дръжка на моп зад секцията, полет, метла, прозорец, свобода. След тежката битка попритворихме прозорците и особено този на стаята, където току що се беше разиграла схватката с прилепите. Легнахме си по-спокойни, но дълго не успяхме да заспим, развълнувани от случката и от адреналина, който ни беше връхлетял в 3 през нощта.

Доста стреснати от преживяното и все пак неможещи да останем на затворени прозорци цяло лято, измислихме план. Тъй като нямаше как да сложим комарници (нали сме на квартира), а и едва ли щяха да станат толкова бързо решихме да си направим такива сами. Още на следващия ден купихме големи парчета марля – по няколко метра дълги и широки. Измерихме прозорците, нарязахме тензуха на парчета и ги залепихме с тиксо на 2 от прозорците. Рубриките тип домашен майстор или направи си сам, направо могат да ни завидят за сръчността.

Легнахме си съвсем спокойни и много доволни от свършената работа. НО…

Въпреки нашите импровизирани комарници, нещо взе да пърха на терасата, която е към хола, където спим. Познайте? Точно така! Още един прилеп се беше намъкнал вкъщи. Явно беше успял да влезе предната вечер, докато се борехме с тези в хола, или още по-рано – преди няколко дни, но се е спотайвал на терасата досега и не сме го забелязали. Моят мъж, вече опитен в ловенето на прилепи само грабна оръжията – метла и лопата и за има няма 2-3 мин. го хвана и пусна навън. Тази история може да ви звучи забавно, смешно или нереално, но истината е, че си беше като същински филм на ужасите. Особено, когато си в ролята на един от главните герои в него.

Нашите ръчно направени комарници може и да не са някаква свръх модерна технология, но вършат чудесна работа. Оттогава (миналото лято) все така си караме в квартирката, а помен от прилепи, комари и други хвъркати гадинки – няма. Само ги гледаме как прелитат от време на време покрай прозорците и се сещаме какво беше в онази нощ. Исках да споделя това

преживяване с прилепи с вас

защото преди да ми се случи никога дори не съм се и замисляла, че е възможно. А случката, макар и доста вълнуваща не беше никак приятна. Особено за човека (в случая половинката ми), който се изправя лице в лице, или по-добре да кажа ръце в криле с прилепите. Така че, ако имате необезопасени прозорци (без комарници), замислете се следващия път, когато широко ги отваряте. Не се знае дали и при вас няма да влети някой неканен гост, а може и два или три… Кой знае?

Вижте още: 3 истории с мухи