Да, това не е шега. Има български следи на Луната. Може би не видими или буквални, но със сигурност – реални. Е, българин не е летял до там, ясно. Но пък един нашенец е изобретил реактивните двигатели на модула, с който на 21 юли 1969 г. американските астронавти за първи път кацнаха на земния спътник. Друг българин пък разработва системата за следене на сърдечния ритъм на астронавтите от Земята.
Иначе казано, прочутата фраза “Малка крачка на човека, но гигантски скок за човечеството” се ражда и с българска помощ.
 Иван (Джон) НочевРоден е на 23 септември 1916 г. в Карлово. От малък се увлича по техниката. Учи в местното механо-техническо училище, стажува в казанлъшкия военен завод Арсенал. Работи в Държавната аеропланна работилница в Божурище, а впоследствие полага основите на авиоремонтната работилница към летището в околностите на Карлово. През 1942 г. Ночев се записва да учи в Берлин, но войната го принуждава да се върне в България. Две години по-късно отива да учи в Прага, а след това се прехвърля във Виенския технически университет, където се дипломира като инженер. Връща се в България, но попада в полезрението на доносниците на новата власт. Все пак е учил в Германия. През 1951 г. отново решава да емигрира и се установява в Канада. В Канада Иван Ночев не е приет с отворени обятияЗа да се издържа, се налага да бере диви ягоди, да чисти улици. Но не спира да преследва мечтата си и успява да се издигне до старши инженер във фирма за авиационно оборудване. През 1956 г. започва работа в аерокосмическия гигант General Dynamics Corporation в САЩ. По това време там е събран елитът на световната ракетна и космическа мисъл. Разработват се най-съвременни самолети и ракетни системи за целите на НАСА и Пентагона. Българинът се установява в страната и през 1962 г. става американски гражданин – Джон Ночев. През 1965 г. създава собствена инженерингова фирма Lancea Corporation, специализирана в областта на аерокосмическите изследвания. Постепенно компанията започва да завоюва позиции на американската и световната въздухоплавателна индустрия. В един момент Джон Ночев се присъединява към екипа, който подготвя технически първия полет на човека до Луната. |
Но Джон Ночев не е единственият българин в огромния екип, на който е съдено да направи съдбоносния скок на човечеството. В него, но по друго направление, работи и
 инженер Петър ПетровПетров е роден на 21 октомври 1919 г. в пловдивското село Брестовица. Изпратен е да учи в духовната семинария в София, тъй като баща му е свещеник и той логично послушно следва неговия завет в ранните си години. Там обаче животът му внезапно взима обрат. Вижда обява за набиране на доброволци за френския Чуждестранен легион и през 1939 г. заминава. По това време избухва Втората световна война. Франция е окупирана. Петров е пленен и изпратен от нацистите в полски концлагер. Когато България се присъединява на страната Германия, той е освободен от лагера и върнат в Родината. Започва военна служба, дори е назначен началник на взвода за охрана на царския дворец. След 9 септември бяга в Германия, а в България е обявен за “враг на народа” и му е издадена смъртна присъдаВ Германия Петров учи корабостроене. Но страната е окупирана и се налага да напусне и нея. В следващите няколко години той минава през Канада, Индокитай и в крайна сметка се установява във Флорида, САЩ. Там се включва в космически програми. Неговата работа е придимно в областта на комуникацията със спътниците и електрониката. През 1960 г. е даден старт на американската програма Аполо с крайна цел стъпване от човек на Луната и Петров е включен. Изявява се като експерт по изпращането на сигнали от космически обекти до Земята. |
Вижте още: Български изобретения, които промениха живота
Ето и стъпките, довели до едно от най-значимите събития в човешката история,
в чието осъществяване участват Иван Ночев и Петър Петров:
Първата сигурна стъпка в тази посока е направена през ноември 1967 г. Тогава ракетата носител Сатурн-5 обикаля около Луната и се завръща успешно.
През декември 1968 г. астронавтите Борман, Лоуел и Андърс правят 20 обиколки около Луната с Аполо 8. На 3 март 1969 г. е изстрелян в орбита Аполо 9, който остава в орбита 10 денонощия. На 26 февруари 1966 г. е изстрелян първият вариант на кораба Аполо 11. Джон Ночев упорито работи за решаването на най-важния и ключов момент за програмата – ракетните двигатели на спускаемия апарат, с който да се извърши първото кацане на Луната, излитането от нейната повърхност и успешното скачване с кръжащия в орбита кораб.
При решаването на тази задача за първи път на практика се използва изобретението на ядрения физик Иван Михов (с американско име Бен Майкълс-Кристофър). Той е поредният български емигрант с научна кариера в САЩ. Неговата известност се дължи на методиката за използване на лазера при изчисляване на разстояния до повърхността, в случая за кацане на Луната.
На 16 юли 1969 г. ракетата носител Сатурн 5 извежда в околоземна орбита, а след това и на траекторията на Луната,
кораба Аполо 11 с астронавтите Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин (Бъз) Олдрин
На 19 юли след 76-часов полет Аполо 11 започва да обикаля около Луната на височина 110 км. Командният център в Хюстън дава разрешение за кацане на следващия ден. Тогава лунният модул Орел с Армстронг и Олдрин се отделя от кораба майка и започва да се снижава към предварително избрания сравнително равен участък в Морето на спокойствието.
20 юли, 22:17 часа – модулът благополучно се прилунява. На 21 юли в 04:56 часа Нийл Армстронг стъпва на лунната повърхност и изрича крилатата фраза: “Това е една малка крачка на човека, но гигантски скок за човечеството“. На 21 юли в 19:54 двигателите на модула Орел са включени в готовност да напуснат лунната повърхност и да се прикачат към командния модул. През цялото време сърдечната дейност на астронавтите на Луната се следи от Земята с помощта на системата, разработена от Петър Петров.
След края на програмата за кацане на Луната, всеки поема по свой път
| И двамата българи постигат голям авторитет и завидно материално благосъстояние. Джон Ночев инвестира в курортно селище в Калифорния с 23 къщи, апартаменти в Сан Диего, вили в Швейцария, Франция и др. Личен приятел е на Роналд Рейгън от времето, когато е губернатор на щата Калифорния. Ночев напуска този свят на 13 март 1991 г. Твърди се, че на погребението му присъстват цели трима американски президенти – Рейгън, Картър и Буш. Скоро след него престава да съществува и компанията му Lancea Corporation. Не оставя преки наследници. Но пък негови постановки и изчисления в аеродинамиката се изучават в американските колежи и университети. |
| След като приключва работата си за програмата Аполо, Петър Петров основава своя фирма заедно със синовете си и се отдава на изобретяване на нови технологии. Негово откритие е първият в света безжичен сърдечен стимулатор, който веднага е въведен в американските болници. Също първият в света електронен часовник с дигитален дисплей. Със синовете си работи и по системи за измерване на замърсяването на околната среда. Продължава и със старата си страст – корабостроенето. Петър Петров е автор на цели 18 патентовани в Америка изобретения! Земният му път свършва на 27 февруари 2003 г. Смятан е за един от най-плодовитите изобретатели на 20 век и на негово име е кръстена географска точка в Антарктида |
Да, сега безспорно имаме основателен повод да се гордеем с това, че на родна земя се раждат големи личности. Но това е и поредният повод да наведем глава и да се замислим. Защото тези големи българи нямаше да имат тази слава и успехи, ако бяха останали в Родината.
Като врагове на народа, те едва ли биха получили възможност да работят и да се изявяват. Нито биха имали шанса да творят в такъв мащаб и така свободно. За жалост, днес в България все още няма кой знае какви възможности за развитие в науката, което е лошата новина. Добрата е, че все още има шанс за идните поколения, нещо да се промени…
Значи требе да бегаме от Родината, за да заживеем нормално като бели хора.