Една снимка на жена, загледана в морската повърхност, периодично се завърта във Facebook. Посланието е: Не се променяй – а подтекстът: прати на майната им всички, които не те харесват.
Някак си не ми идва да я харесам, въпреки че по дефиницията за Телец би трябвало да съм инертна, да обичам сигурното и трудно да приемам промяната. Тоест – да съм “за” с две ръце. Нещо обаче куца. Хем ми е много позьорска, хем не ми пасва.
Това за другите – добре, макар че живеем с другите, а не за тях, още по-малко пък с всички.
Да си всеобщ любимец е детска мечта.
Но хайде, да приемем, че някои трябва да поемат по тази дестинация.
Това с промяната обаче сериозно ме притеснява. Дали не объркахме и не смесихме понятията – особено за устойчивост и промяна!
Скала в морето е любимата ми метафора за устойчивост. Тя е непоклатима, но не е непроменима. А това са две различни неща. Твърде много бури преживява, за да остане една и съща. Това вече е промяната – онази тихата, ловката и многоликата, която се случва така неусетно, че трябва някой друг да я забележи и да отбележи “Променил си се”.
Та Ти, който се изкушаваш да натиснеш палчето, не вярвай! Лъжат те!
Бъди непоклатим, но се променяй
Всеки път, когато се усетиш неудобно в кожата си, променяй се! Всеки път, когато почувстваш, че сам си пречиш, променяй се! Търси се и се намирай – нов, различен, непознат… за теб. Изненадвай се! Промяната е благословия. Тя е израстване. Крачка към по-доброто ти.
Изгубиш ли се, променяй се! Всяка промяна, когато си се оказал насред собственото си нищо или дотолкова си се оплел в нечии чужди посоки, е връщане към теб. Истинския теб, който може би не познаваш или пък много добре познаваш, но някога по някаква причина си потулил. Не можеш да избягаш от него.
Променяй се и бъди
– за себе си, не заради другите! Те винаги ще искат най-удобното за тях Ти. Само малцината, които можеш да наречеш приятели, ще искат най-удобното за теб “ти” и ще се радват на трансформацията.
Промяната е дар. Скъп, но дар. Не се плаши от нея! Иначе рискуваш някой ден да се уплашиш от себе си. А тогава може би ще е твърде късно.
Животът не обича клишетата и последователно ни праща възможности да ги разбием. “Никога не е късно за нищо” е едно от онези, които мрази най-много. Защото когато си пропуснал всички възможности, просто не остава нищо.
