Безбог е българският филм, който спечели голямата награда на фестивала в Локарно – Златен леопард. За пръв път от 1970 г. насам наградата идва на Балканите. Освен нея, филмът взе още един приз – този за най-добра женска роля, който беше присъден на главната актриса във филма – Ирена Иванова. А броени дни след това лентата се върна с две награди от 22-то издание на фестивала в Сараево – за най-добра актриса и Специалната награда на журито.
Създател на Безбог е Ралица Петрова
– млада, талантлива българска режисьорка, която работи и живее в Париж, Лондон и София. Завършва визуално изкуство в Лондон, а по-късно продължава обучението си в британската школа National Film and Television School.
“Един поет е поет за периода, в който твори. Режисьорите са режисьори, когато правят един филм. И докато не прави филм, режисьорът прави нещо друго. Нямам тази амбиция – да съм режисьор завинаги. В момента, в който нямам какво вече да кажа, аз ще съм първата, която ще спре да прави филми”, казва пред камерата на jeni-bg-kino.com Ралица Петрова.
Но сега, днес, тя има какво да каже. Тя създаде филм за действителността у нас. Филм, който говори за необходимостта от вяра в себе си и в собствените сили. Ралица изследва липсата на тази вяра в българското общество като резултат от разпада на ценностната система.
Безбог разказва за медицинска сестра, която се грижи за пациенти с деменция. С помощта на своя приятел тя продава личните им карти на черния пазар. Това е история, която поставя хората в центъра на една сурова реалност. Реалност, в която чувството за достойнство е изместено от стремежа да се преживява… някак си.
Тази страшна действителност лишава човек от свободния му избор. Тя му налага да действа, независимо от вътрешните му противоречия. И всеки ден взима своите жертви. Филмът изследва хората, принудително живеещи в един агресивен
свят, лишен от добродетели и любов
Това е един свят без Бог.
“Чрез моралните дилеми на едно поколение, израснало без вяра в доброто, искам да изследвам крехката връзка между бруталност и съпричастие”, казва самата Ралица Петрова.
Режисьорката се опитва да съсредоточи вниманието на зрителя върху обстановката в държава, в която липсата на закони и морал е осакатила обществото.
Сривът на ценностите е довел до пълния провал на функционирането на страната. Хората не вярват в закона, полицията и социалните служби, тъй като те не предлагат защита.
“Тази липса на вяра ерозира вярата на хората в самите тях и в тяхната смелост. Тя разрушава интуицията на хората за това какво е правилно. И те имат усещането, че всичко е позволено. Дори и убийството”, споделя Ралица в интервю за fourthreefilm.com
Така хората, живеещи в България, стават
жертва на една система
която е много трудно да бъде преобърната. Именно болката и емоциите, като резултат от тази система, Ралица Петрова показва в Безбог чрез героите.
Вижте още: България в чуждите очи
“Всички те знаят какво е унижение. Всички знаят какво е злоупотреба. Те са неспособни да отвръщат на любовта, но имат вътрешен копнеж за любов и светлина. Исках да говоря чрез болката. Ето защо за мен беше важно да намеря хора, в очите на които се четеше тази болка”, допълва Ралица.
Макар и да завършва трагично, филмът успява да даде отговор на въпроса: Как е възможно в такава реалност да се опази човешката душа?
Безбог е поредното доказателство, че само ако човек бъде напълно честен със себе си, че ако докрай следва и изразява себе си, може да успее да постигне своята цел. В противен случай всичко, което създаде, би било ненужно и пошло. Защото работата е важна.
“Дали докосва, дали дава смисъл на зрителя”, добавя Ралица Петрова.
А ако не идва от най-големите дълбини на съществото ни, тя никога няма да достигне до онзи смисъл, към който се стремим.
