Една ранна утрин на 19 юни 2013 г. плетачът на панамени шапки Симон Еспинал сяда на работното си място в Пиле, малко село в планините около градчето Монтекристи, разположен на влажното крайбрежие на Еквадор.
Симон Еспинал избира внимателно осем тънки влакна от палмата токила от купчина, чието приготвяне му е отнело три седмици. След като разделя влакната на две, мъжът започва да плете. В следващите дни, седмици, месеци
панамената шапка става все по-голяма
Лятото преминава в есен, Коледата идва и си отива, а Еспинал напредва бавно, но сигурно. Милиметър по милиметър. В края на всеки ден еквадорецът завива шапкатав чисто парче муселин, който я предпазва от прах и други замърсители. Еспинал прекарва всяка събота в подбор на влакната, които ще бъдат използвани през новата седмица. Всяко едно от тях е внимателно проверено на дневна светлина и сортирано по цвят, тон и дебелина.
В края на февруари 2014 г. Еспинал спира да плете. Шапката е готова. Изминали са цели осем месеца.
Симон Еспинал е изплел много шапки в живота си. 47-годишният днес еквадорец е в този бизнес от дете. Научил е занаята от баща си Сеновио, който навремето е бил
един от най-добрите плетачи на панамени шапки
в Монтекристи. Възрастните хора в селото и търговците на панамени шапки смятат, че Симон е законният наследник на титлата на Сеновио, но самият той е прекалено скромен, за да се окичи с нея.
Оплитането на панамената шапка отнема хиляда часа на Еспинал. С изумителните си 4000 възела на квадратен инч това вероятно е най-добрата панамена шапка, оплитана някога. Плетката е толкова фина, че на човек му е нужна лупа, за да преброи редовете. И всичко това е направено на ръка, без използването на станове или машини.
Еспинал изработва шапката по поръчка на базирания на Хаваите дилър Брент Блек, с когото се познава от години. Блек се съгласява да дава заплата на Еспинал по време на осемте месеца, прекарани в плетене на шапката. Към това Блек добавя бонуси, както и комисионна, която може да достигне петцифрена сума, ако шапката бъде продадена.
Добрите панамени шапки са ужасно скъпи
и това не е тайна за познавачите. Една от не толкова добрите шапки на Еспинал с около 3 хиляди възела на квадратен инч преди време е продадена за 25 хиляди долара на известен холивудски актьор, който иска нещо по-специално за тропическия си меден месец. Всъщност, за тридесетте години, в които Брент Блек е в бизнеса с панамени шапки, той никога не е виждал шапка с повече от 3 хил. възела. Никой от старите търговци на шапки в Монтекристи, спомените на някои от които датират от 40-те години на миналия век, не си спомня да е виждал нещо толкова фино.
“Надявам се, че тази шапка ще бъде изложена в музея някой ден”, казва Брент Блек:
“Това не е изделие, което заслужава да стои на главата на някого. Това е най-добрият образец на едно древно и много красиво изкуство”.
Изкуството на панамената шапка, освен древно, е и обвито в мистерия. Най-малкото, защото този изискан летен аксесоар не се произвежда в Панама, както много хора погрешно смятат. Панамените шапки винаги са били произвеждани в Еквадор,
в селата около Монтекристи
– градче с около 15 хил. жители, на около 150 км от най-големия трад Гуаякил.
Високата цена на добрите панамени шапки никога не е отказвала ценителите от тях. Банкерът Джон Пиерпонт Морган, Едуард VIII и Ал Капоне са само трима от най-известните им фенове. Статия в списание New Yorker от юли 1930 г. споменава за панамена шапка на цена от хиляда долара, която се продава в универсалния магазин Dobbs. И това във време, в което чисто нов автомобил Буик се продава едва за 500 долара.
Оказва се, че светът на панамените шапки е пълен с ментета и измамници. Старите майстори произвеждат едва няколко дузини истински Montecristi от типа “superfino” годишно. Комерсиалните производители в Куенка и Кито обаче бълват десетки хиляди шапки, рекламирани като Montecristi superfino. Само за сравнение – Симон Еспинал
оплита едва три шапки на година
Истинските панамени шапки Montecristi superfino се различават не само с фината си плетка. Плетачите от Монтекристи използват плетка тип “рибена кост”, докато останалите комерсиални производители използват по-лесната плетка “квадрат”. Също така цветът на оригиналните Montecristi superfino е слонова кост и никога ярко бяло.
Въобще оплитането на една панамена шапка Montecristi superfino е толкова уникален процес, че Брент Блек подава заявка до ЮНЕСКОза т. нар. “гарантирано и контролирано наименование за произход” подобно на френското шампанско и пармската шунка. Идеята среща сериозен отпор от стотиците компании, които се възползват от името Montecristi в продължение на години.
И макар че днес има много ценители, които са готови да платят добра цена за истинска панамена шапка Montecristi от типа “superfino”, майсторите, които могат да я изплетат се броят на пръстите на едната ръка. По-старите от тях умират един по един, а внуците им, които биха могли да наследят занаята им, имат други стремежи.
“Плетенето на шапки е смятано за занимание за селяни”, казва Брент Блак и добавя:
“В Япония занаятчия от калибъра на Симон Еспинал би бил национално съкровище. Но в Еквадор той е просто селянин. Има нещо много сбъркано в това”.
5 признака, по които да познаете добрата панамена шапка
1. Финес на плетката
Колкото по-фино е оплетена една панамена шапка толкова по-качествена и съответно по-скъпа е тя.
2. Равномерност на плетката
Колкото по-равномерни са редовете на плетката, толкова по-добра е панамената шапка. Пролуките, неравностите и възлите в плетката говорят за не толкова високо качество.
3. Цвят
Панамена шапка, която е ослепително бяла, вероятно е избелена с кислородна вода и е произведена в Куенка. Истинските панамени шапки Montecristi superfino са в цвят слонова кост.
4. Форма
В наше време почти всички панамени шапки се оформят на машина и само една малка част от тях на ръка, което е доста трудоемък процес. Ето защо ръчно оформените панамени шапки са по-скъпи.
5. Размер
Повечето панамени шапки се предлагат в стандартните размери XS-XL. Качествените панамени шапки понякога се предлагат в цели 11 размера. Това означава, че можете по-лесно да откриете такава, която да ви пасне перфектно.
Представете си университетски преподавател. Да, какво беше клишето – ризки, сериозност на няколко слоя. Монотонен глас... Песента на мухите се чува на фона на призрачна...