Хунзите са уникално племе, за чието дълголетие и физическа издържливост се носят множество легенди. Населяват Хималаите и по-точно областта Каракорум в северен Пакистан, в близост до Индия. Броят им не е точно установен, но се спряга население между 15 и 80 хил. души.
Произходът им става част от противоречиви разкази, исторически факти и съвременни научни изследвания. Говори се, че са свързани с изгубеното кралство Шангри Ла (известно още като Шамбала). В същото време, много нации претендират, че са дали техните корени. Началото им се търси в походите на Александър Велики, а в ДНК-то им има източно-азиатски гени.
Визуално те са високи, бели, със светли очи и това доста ги отличава от съседите им. Любителите на конспиративни теории ги свързват с извънземни, може би защото наистина носят в себе си нещо изключително.
В началото на миналия век (1904 г.) приемат исляма за своя религия, но въпреки това не са религиозни и за тях е по-важна хармонията с природата. Предците им се славели като храбри воини. И макар че Пакистан официално покорява териториите им, хунзите все пак запазват своята независимост.
Кое прави хунзите толкова специални?
Може би фактът, че повечето хунзи живеят до 110-120 годишна възраст? Има изумителни документални свидетелства за местни хора, доживели до 145 и дори 160 години. Или това, че не познават болестите и едва след разговори с външни посетители чуват за рак. А може пък да е това, че винаги са усмихнати, приветливи и добронамерени. Жените им могат да родят и на 70 години, а мъж на 90 може да стане баща и това не се приема за странно.
Те нямат ток, нямат молове, не се вълнуват от следващия президент на САЩ и вероятно не знаят коя е Ким Кардашиян. И толкова по-добре за тях. И все пак, явно има нещо специално, което ги прави обект на множество проучвания от страна на чужди изследователи. Сред имената, които говорят за хунзите и тяхната уникалност, са тези на Пол Брег, Р. Бирчер и Лидия Ковачева.
Климатичните особености и планинското местоположение на района, който обитават, не им дават много възможности за
обилна и разнообразна реколта
Заради това имат стриктен режим на хранене, който според мнозина е в основата на тяхното дълголетие, здраве и жизненост.
Продуктите, които са част от трапезата им, са плодове, зеленчуци и семена. Много рядко консумират месо и млечни продукти. А през пролетта просто спират да се хранят за период от два до четири месеца. Единствено пият сок от кайсия, но въпреки всичко запазват своята енергичност и сила.
Вижте още: Храненето при хунзите
Гладувайки, тялото им ползва собствените си сили, за да се пречисти и детоксикира.
Освен тази здравословна диета, те не спират да се движат. Хунзите стават в 5 сутрина и си лягат със залеза на слънцето. Следват ритъма на деня и нощта и не познават безсънието и депресиите. Ходят пеш постоянно, за тях не е проблем да минат повече от 10 км на ден или да се изкъпят в ледено студена вода. Всичко, свързано с бита им, минава през ръцете. Не са им чужди физическите упражнения.
Културата им е тясно свързана с йогата. Ежедневни дихателни упражнения и техники за релаксация, са един от начините за справяне с бита. Философията им се върти около това да живеят тук и сега, без тежки мисли за бъдещото. Много любопитен факт е, че почти всички хунзи са образовани.
През 1977 г. на конгрес в Париж за раковите заболявания хунзите са обявени за народ, при който се наблюдава
пълно отсъствие на ракови заболявания
Английският лекар Мак Карсън, който изучава племената в Индия и Пакистан, пише няколко труда за живота и храненето на хунзите, от които е впечатлен. Думите му се потвърждават и от американката Рене Тейлър – ръководител на експедиция, проучваща хималайските жители.
И все пак е редно да спомена, че историите за тяхното дълголетие и пълно здраве са подложени на съмнение. Геологът д-р Джон Кларк прекарава 20 месеца с хунзите през 1955 г. и с медицинските си познания помага на много от тях. Оказва се, че те не са толкова здрави, колкото се говори. Макар че повечето болести се дължали на външни причинители – като паразити и инфекции. И въпреки че отчасти развенчава част от митовете, свързани с хунзите той описва с много любов времето, прекарано с тях. И потвърждава добротата и енергията, с която са известни.
Въпреки това не може да се оспори здравословното им разбиране за живота и хармонията, в която се стремят да живеят. Нито факта, че те все пак си остават уникални.
