Понякога крещим. Толкова сме ядосани. Не на себе си, а на другите, или поне така се опитваме да убедим и двете страни. Разделението обаче е само за параван. Всъщност, адът – това сме ние. И само понякога – и другите, както твърди Жан-Пол Сартр. С него и с още двама автори се отправяме на кръстоносен поход срещу усилията ни да потушаваме различията, като разпалваме спорове.
Ролята на другите
Френският философ, писател и нобелов лауреат по литература не се е питал “яйцето или кокошката?” Той се е чудел кое е първо от съществуването и същността. И доказва, че съществуването е преди същността, като развива позицията си за свободата и значимостта на личния избор в Битие и Нищо. В примера Сервитьорът на кафе героят се възползва от личната си свобода, като приема да играе ролята на сервитьор, без да бъде в действителност такъв.
Той се нуждае от тази роля, за да бъде част от обществото. Без признанието на околните той не би могъл да съществува като сервитьор, защото всъщност не е. Това е илюстрация на неизбежната обвързаност на всеки от нас с обществото. Нуждаем се от него, за да съществуваме, затова и един от героите на Сартр казва:
“Адът, това са другите.”
Което не означава, че можем да използваме тези думи, за да се оправдаем следващия път, когато ни прикипи.
Нашето отражение
Вместо това би трябвало да се вгледаме в себе си, накъдето насочва внимание и Карлос Кастанеда. Да поемем дъх и да се запитаме: Коя е онази част от нас, която сме открили и у другия и която все още не успяваме да приемем или одобрим? Или с други думи – тези на мистичния писател, социолог и антрополог:
“Не обяснявай прекалено много. Във всяко обяснение се крие извинение за собствени недостатъци и надеждата, че тези, които те слушат, ще бъдат добри и ще ти простят.”
“Всички ние обичаме или мразим онези, които в някаква степен са отражение на самите нас.”
“Никога и на никого не се сърдя. Нито един човек не би могъл да направи каквото и да е, заслужаващо такава реакция от моя страна. Сърдиш се на хората, когато чувстваш, че постъпките им са важни.”
“За да извлече максимално всичко от живота, човек трябва да умее да се променя. За съжаление, това е много трудно и промените стават много бавно. На мнозина им отнема години. Но най-трудното е да пожелаеш истински да се промениш.”
“За да осъзнаеш реалността, която е типична за друг, първо трябва да се освободиш от собствената си реалност.”
“Егоманията е истински тиранин. Трябва да полагаме непрестанни усилия, за да я свалим от трона ѝ.”
Обичта в другите
За освобождаването от реалността и от егото говори и Екхарт Толе. За това, защо е важно да се “съблечем” от мислите, представите и Аз-а си, когато стигнем до гореща пресечна точка с чужди мисли, представи и личности. За ползата да се пробудим. И за другите, в които се крие не ад, а обич.
Силно препоръчваме следващия път, когато ви се прииска да повишите тон, да си спомните за тези цитати на немския духовен учител, живеещ във Ванкувър:
“Eгoтo нe мoжe дa cи пoзвoли дa cгpeшитe. Зa нeгo дa гpeшитe oзнaчaвa дa yмpeтe. Зapaди eгoтo ca ce paзпaдaли взaимooтнoшeния мeждУ дъpжaви и ca ce вoдили бeзбpoй вoйни.”
“He вcичКи миcли и eмoции ca cвъpзaни c eгoтo. Πpeвpъщaт ce в eгo caмo Кoгaтo ce идeнтифициpaтe c тяx и ви oбзeмaт нaпълнo, т.e. Кoгaтo cтaнaт Aз.”
“Cъщecтвeнa чacт oт пpoбУждaнeтo e ocъзнaвaнeтo, чe във вac cъщecтвУвa eднa oгpoмнa нeпpoбУдeнa чacт. Eгoтo миcли, гoвopи и дeйcтвa c цeл дa зaпaзи нeпoКътнaтa тaзи oгpoмнa нaпpoбyдeнa чacт oт вac.”
“Всички неща, които наистина си заслужават – красотата, любовта, творчеството, радостта и вътрешния мир, възникват отвъд ума.”
“Опознайте всички и всичко чрез тишина, а не с “шума” на мислите.”
“Да обичаш означава да откриеш себе си в другите.”