Колко хора, които са постигнали голямата си мечта и живеят в нея познавате? Днес ще ви разкажа за един такъв човек. Мирослав Петков е сред малцината българи в света на състезанията Формула.
Говорим, а аз се чудя с кое от всички негови постижения да започна. Защото в моите очи, той е успял точно толкова, колкото и най-големите имена в световния автомобилизъм. Мирослав Петков живее живот какъвто винаги е искал. Работи здраво, но работи с удоволствие… и осъзнава, че това е едно от измеренията на голямото щастие.
Мирослав тръгва по стъпките на редовите състезатели с формули. Едва 10-годишен, през 80-те, се качва за първи път на картинг. Състезава се 8 години за отбора Вратица Враца в родния си град.
Стартът му в света на автомобилните надпревари е през 1995 г. Година по-късно Миро печели купата за млади пилоти в пистовия шампионат.
“През 2000 г. осъществих мечтата си – да се състезавам с формули. Започнах да карам Формула Рено, където имам една победа в Нюрбургринг през 2001 г. За да финансирам участията си, започнах да подготвям и да се грижа за състезателни коли за други пилоти”, разказва 42-годишният врачанин. Именно това е и
победата, на която Мирослав се радва най-много
Заради обстоятелствата, при които беше постигната – уточнява българинът.
“Тогава не разполагах с никакви средства. Пътувах до пистата с влак и спях в камиона на отбора. Но бях много амбициран да успея. Знаех, че това може да е последният път, когато карам състезателна кола. Бях под ужасно вътрешно напрежение и тогава открих че именно в такива моменти се представям най-добре”, връща се в спомените си автомобилният пилот.
Българите в състезания с формули се броят на пръстите на едната ръка.
“От повече от 20 години нямаме състезания с формули в България. През годините имаше няколко момчета, които се състезаваха с формули. Християн Димитров, на когото аз бях мениджър, Владо Арабаджиев и Пламен Кралев. А сега Павел Лефтеров си пробива път в състезанията с туристически коли”, казва Мирослав.
Уточнява, че у нас ралитата имат много по-големи традиции. Една от причините е, че доскоро в България не е имало писта, която да позволява подготовка и състезания. Друга, която обяснява присъствието на малкото ни сънародници в света на Формула, е финансирането.
Състезанията с формули са лукс
който малцина нашенци с влечение и състезателни умения могат да си позволят. Един състезателен уикенд във Формула 4 може да излезе 25 хил. евро.
“Както във всеки спорт и тук нищо не идва лесно. Но в автомобилния трябват и много пари! С парите за един комплект гуми може да се купи най-скъпата тенис екипировка, а ти трябват много комплекти. Така че често се налага да правиш жертви, да продадеш колата си, да ипотекираш жилището си, за да се състезаваш! Това отсява бързо хората, които влагат цялото си сърце и тези, които искат да го правят за забавление или слава”, категоричен е Мирослав Петков.
Любовта към автомобилния спорт насочва Мирослав към неговата професия – механик.
“Едно време бях наивен и си мислех, че с резултатите идват и спонсорите. В много отбори пилотите започват да работят като механици, за да финансират участията си”, пояснява българинът. Автомобили, подготвяни от него печелят различни състезания и шампионати – в GP3, Formula 3, World series by Renault, LMP2, Formula Master, Formula Renault 2.0. Formula 4.
Питам Миро
къде се раждат големите пилоти на Формула
“Създават се – казва кротко той. – Талантът е важен, но той е много малка част. Най-важното е ЖЕЛАНИЕТО. Трябва да имаш много голямо желание, много да обичаш това, което правиш, за да преминеш през всички, препятствия и несгоди.”
Правило, което важи и извън пистата. Правило, което прави не само големи пилоти, но и големи хора. Тези, които знаят какво искат и знаят, че нищо освен многото работа няма да ги доближи до голямата мечта.
Прочетете още: Екатерина Стратиева – една жена в мъжкия рали свят
“Автомобилният спорт е моят живот! Още откакто построиха картинг пистата във Враца в края на 70-те никога не съм искал да се занимавам с нищо друго. Автомобилният спорт ми даде мечта, която в по-голяма или по-малка степен се осъществи!
Но мисля си, по-важното е да преследваш мечтите си, а не дали ги достигаш…”, усмихва се Миро и набързо щрихира бъдещето. Да се състезава още дълго и да остарее с любимата си жена.
“Просто искам да изживея пълноценно живота си!”, слага точка на разговора автомобилният пилот и се захваща за работа. Чакат го още толкова щастливи мигове.
Победи
|
