Късометражните филми, особено у нас, често биват подценявани. Тя, която маха от влака обаче напълно опровергава всички съществуващи предразсъдъци и схващания по темата. Да, води се късометражен. Но е цели 30 минути. И по-важното – сюжетът, посланията и истините, заложени в него, са поне толкова, колкото във всеки добър игрален филми. Ако не и повече.
„Писателят Арман пътува с влюбената в него Кристин във влак към неизвестна спирка. За да предизвика ревността му, Кристин маха от влака на възрастен мъж и на млад кантонер. Арман съчинява истории за тях, от които Кристин узнава истината за своите взаимоотношения с Арман.“ Така накратко е описан „късометражният“ филм Тя, която маха от влака на сайта на фестивала Златна роза 2016. От премиерата си (07 април 2016 г.) до сега
лентата е селектирана за множество фестивали в чужбина и у нас
Сред тях са Златна роза, Palm Springs International ShortFest and Film Market, Marbella International Film Festival, Portobello Film Festival – London. Както и кино фестивали в Колумбия, Южна Африка и САЩ.
Когато се хваща с този филм, авторката Камелия Петрова буквално се хвърля в дълбокото. Нейна провокация за създаването на лентата е разказът на Георги Господинов Кристин, която маха от влака.
„Двамата персонажи в този великолепен разказа бяха “недоразкзани” – не като характери, а като биография. Имаше много интересни взаимоотношения, но нямаше подробности за това кои са, защо са във влака, каква е връзката им. И още при първия прочит това ми даде възможност да си представям образите им – много близки до мен. До това, което преживявах тогава. С това за мен е толкова силен разказът – оставя пространство на всеки да се припознае в героите.“ – споделя режисьорката.
По това време тя следва Кинорежисура в Майсторския клас на проф. Георги Дюлгеров в НБУ. Преди това завършва Журналистика в СУ. Журналистиката и киното се преплитат успешно и резултатът от тях е: 8 години работа в телевизия Алма матер като сценарист и режисьор в над 40 епизода на документалната поредица за изкуство и култура Ателие. Както и участието ѝ като режисьор и продуцент в няколко кино-продукции. Първият ѝ филм като продуцент е нашумялата неотдавна комедия Шшшт… Попей ми!.
Тя, която маха от влака всъщност е дипломната работа
на Ками. Тя споделя, че разказът на талантливия писател се оказал доста трудна задача за екранизиране. За което още в началото нейният професор я предупредил. Само че това само предизвикало младата режисьорка. Освен това тя взима само мотиви от него и развива изцяло нов, заплетен и пълноценен сценарий. Сценарият и кастът по филма ѝ отнели цели 2 години. В главните роли са актьорите Евгения Ангелова и Владислав Виолинов. Участват още: Стефан Вълдобрев, Радена Вълканова и Александър Хаджиангелов.
„Много често сънувах сцените, много го мислих на сън. Дълго време не можах да разбера защо така ми влезе под кожата и защо се превърна във фиксидея. Мисля, че във всяко творчество има известна доза “психотерапия” за твореца. Така стана и с мен – разказът вършеше точно такава работа за мен.“ – разказва Камелия Петрова.
Когато филмът най-сетне се появява на бял свят, той е приет от публиката изключително добре. Според авторката зрителите са любопитни да гледат нови, непознати лица на екрана. Тя самата също залага на това.
Избира за главните роли актьори, които са дебютанти в киното
Филмът не е „типичната късометражка“, както казва самата тя. Нито като продължителност, нито като драматургия, нито като структура. Целта не целия екип на Тя, която маха от влака била да „намери най-добрия начин да разкаже една история по въздействащ начин“. И успяват.
В лентата се преплитат 3 любовни истории.
Според Камелия всеки зрител в залата е изживявал лично поне една от тях. Поради тази причина лентата им става някак близка, позната и все пак интересна и докосваща.
„Едни се припознават в трагедията на възрастната двойка, други в нещастната любов на кантонера, трети – в играта на Арман и Кристин. Имахме няколко прожекции, след които оставахме да говорим със зрителите, едната от тях беше в Пловдив с Георги Господинов. Толкова много хора дойдоха и ми разказаха своите любовни истории, че имаме материал за следващ филм.“ – смее се Камелия Петрова.
С неохота споделя обаче, че според нея има едно скрито очакване на фестивалната публика, когато даден филм идва от нашата страна или въобще от Източна Европа. Очакване да разказваме истории за бедност, постсоциализъм, роми, корупция – за проблеми от третия свят. И допълва, че има някакво очакване към нас „да бъдем екзотични, да говорим по социални въпроси. Никой не очаква от нас да имаме какво да кажем по отношение на проблемите на хората от развитите държави – по личностни въпроси – като любов, развитие, кариера, изкуство, наука“. А не е така. И лентата на Камелия Петрова и екипа ѝ го доказва.
Според филма едно невинно помахване може да означава много
„Помахването може да извика спомен, може да предизвика влюбване, може да означава раздяла. Но по-важното, което казва филмът според мен е, че всяко помахване има различно значение за махащия и за този, към когото е насочено.“ – разяснява авторката.
Споделя, че в образа на главната героиня Кристин се крие част от самата нея. „Преди време“. Част от актрисата Евгения Ангелова, която е и близка нейна приятелка, също „преди време“. Но всъщност в този образ се крие всяка една жена, „която се влюбва неутешимо в някого и започва да се скулптурира така, че да бъде харесвана. Всяко нейно действие е за него. Всичко, което прави, го прави от любов. Но не за себе си – за него. И в това е грешката ѝ, защото се изгубва и се превръща в огледало. А отношенията им никога не прерастват в нещо по-голямо от игра. Такава любов не може да съществува дълго, защото не носи удовлетворение на никого, но като по закон – всеки човек е имал по една такава“.
„Всеки, с когото съм говорила за сценария, се сеща, че
някога е обичал по този саморазрушителен начин
“И тъкмо в това е очарованието на Кристин – тя е обаятелна за всеки срещнат, на когото маха, защото носи този любовен заряд, припряност, превъзбуденост. Това нетърпение да бъде обичана, което дори почти отблъсква със силата си, но и предизвиква завист към смелостта или наивността ѝ.“ – разказва авторката.
Колкото до това как се снима филм във влак, Камелия разказва, че маршрутът им бил София-Русе и обратно, за да заснемат само диалозите. Заедно с оператора Кирил Проданов избрали тази дестинация заради красивите гледки по дефилето и подходящата светлина. За останалите снимки екипът на Тя, която маха от влака посетил още над 25 различни гари – Чеканчево, Владо Тричков, Пирдоп, Златица и др.
„Беше изключително сложно и интересно преживяване, защото трябваше да се съобразим с графика на БДЖ и да се координираме с Железопътни превози и Железопътна инфраструктура едновременно, а и постоянно имаше любопитни пътници. Дори няколко се опитаха да си купят билети от нашия кантонер – Александър Хаджиангелов. Което мисля, че му помогна да влезе още повече в роля. Трудностите да се снима във влак са много – това е скъпо и трудоемко начинание. Не може да се контролира средата – светлината се сменя постоянно, гледката през прозореца – също. Купето е прекалено тясно, топло и задушно за актьорите и екипа. Трябваше да влизат само най-необходимите, но и това бяхме десет души без самите актьори.“ – спомня си режисьорката.
И се надява в крайна сметка да е постигнала целта си и посланието, което е заложила в лентата да е разбираемо и да достигне до всички. А то е:
Любовта е избор
Не защото можем да изберем в кого и кога да се влюбим, а защото можем да изберем как да живеем – със или без любовта си.
За финал ние от Lifebites.bg пожелаваме на всички, които все още не са гледали филма да го направят. Тя, която маха от влака ще бъде излъчен на 21 септември 2016 г. от 16.00 ч. в зала 1, Фестивален и конгресен център Варна, като част от конкурсната програма на фестивала Златна роза.
За повече информация посетете официалната Фейсбук страница на лентата.
