Обичам да готвя. Наистина. Обичам дори да мия чинии. Пускам си радиото в кухнята, слушам новините или някоя любима песен и тихо подсмърчам над нарязания лук или се полюшвам с танцова стъпка между мивката и печката. Вълнуващо ми е да опитвам нови рецепти от най-различни кътчета на света. Обожавам да правя торти и сладкиши. И съм царица на манджите “от нищо-нещо”. Само да го нямаше дежурния въпрос: “Какво ще вечеряме днес?”. Тези кратки думи убиват мигновено и безвъзвратно цялото ми желание и вдъхновение за готвене!
Запитвали ли се някога
защо най-известните готвачи са все мъже?
Дори думата е в мъжки род – Chef. Сигурна съм, че никога през живота им не са ги застигали още по обяд проклетите питанки за вечерята или още рано сутрин въпросите за обяда. Убедена съм, че е ужасно забавно и удовлетворяващо да си мъж-готвач. Готвиш по собствено желание и за удоволствие, а не по задължение и от необходимост. И всички цъкат с език:
“Ей, виж колко е бърз с ножа и как премята мръвките в тигана!”
или
“Ах, колко беше вкусно, истински майстор!”
А сега пренесете кулинарните си фантазии в собствената си кухня, където вие сте самотна и забързана проста домакиня, която всеки ден се мъчи да струпа набързо обяда и вечерята. Всеки ден, поне по два пъти на ден. Докато всички обикалят наоколо гладни с другия любим въпрос: “Готово ли е?”.
Да не говорим за случаите когато
чакате гости или сте поканили свекървата
Застройката на супата ще се пресече, а месото, незнайно защо, ще е жилаво. Дори най-сполучливият ви сладкиш, който сте правили милион пъти преди това, ще ви се получи я глетав, я позагорял. А вие ще се червите на масата, докато всички се хранят странно тихо.
Бас държа, че и на Джейми Оливър и на Гордън Рамзи ще им мине всякакъв мерак за готвене още на втория ден. На шеф Звездев и на Ути Бъчваров също.
Лесно е да си Chef. Около теб куп помощници са нарязали и приготвили всичко, докато ти свещенодействаш над тенджерите и тиганите и добавяш мерудии с финален театрален жест. Не лъскаш печки, не търкаш загорели тавички и не миеш чинии. Не дай си Боже, да чистиш риба!
Тук ще отворя една лична скоба за рибата. Ако сте “благословени” с мъж-рибар в никакъв случай не му отнемайте удоволствието да си почисти сам улова! Бъдете сигурни, че се е справял чудесно с двете кофи риба, преди да срещне вас! А в случай, че в момент на криворазбрано любовно умопомрачение, вече сте предложили услугите си, знайте, че риба се чисти най-лесно с ножица (между нас казано).
Както вече се подразбира, вкъщи си имам не само мъж-рибар, но и с мъж-chef. Което погледнато отвсякъде си е голям късмет – чистиш хем риба, хем кухня. И винаги има кой да направи
градивна критика на манджите ти
Най-обичам като правим барбекю. Някои правят шишчета, кюфтета и салата, докато други се въртят около скарата с биричка в ръка.
От друга страна, не мога да се оплаквам – готви страхотно. И с размах, като истински chef. След него кухнята е като след средновековна битка с ножове и тигани, а дрехите носят отпечатъци от доматен сос и зехтин. И ухае на розмарин, салвия и риган – парфюмите на италианската кухня.
“Татко е най-добрият готвач на света!”, възкликват възхитени децата след вечеря, докато аз се отправям към купчината съдове в мивката. Предната вечер нарекоха със същия ентусиазъм спаначената ми манджа “супа от жаби”, нищо че изядоха по три панички от нея. От радиото вие Staying alive на Би Джийс. Чиниите ще почакат, и утре е ден…
Готвене, моя любов, колко те мразя!
