“Тъй като ще говорим за храна, донесох нещо, което приготвих снощи, имах голяма поръчка”, казва Деси Славчева и побутва към мен опакована кутия. От нея по-късно ще изскочат два превъзходни пая, които ще се превърнат в празничен десерт на неделната ни семейна вечеря на открито.
Деси работи като консултант в голяма международна компания, а от няколко месеца като личен готвач влиза в домовете на хората. В това си качество тя се грижи за всичко, което е нужно, за да се случи една добра вечеря – изготвяне на меню, пазаруване на продукти, готвене и сервиране.
Философията на Деси Славчева е: Добри приятели, добра храна!
Основните съставки всеки повод да се превърне в празник. Днес ще ви запознаем по-отблизо с нея, с възникването на идеята да съвместяваш дневната си работа с тази на личен готвач, с рецептата за перфектната вечеря.
Деси, как дойде идеята за личния готвач и бранда SoGood by Desi Slavcheva?
Хората в моето обкръжение, в офиса около мен много обичат да хапват домашно приготвена храна и страдат, че нямат време или възможности да я приготвят. По повод също искат да почерпят с нещо вкусно, добре приготвено, но повечето неща, които могат да се купят, могат и да са вкусни, но не и домашни.
Иначе като се замисля първата вечеря, която дадох по този начин, беше за приятели в Лондон. Бяхме на гости, чудехме се как да посрещнем Новата година, решихме да останем вкъщи на спокойствие. На никого не му се готвеше. На 29-и все още седяхме без план и се чудехме, и аз им казах: “Вижте, аз съм кулинарен блогър, няма начин да посрещна Нова година на полуфабрикати. Всеки да сподели какво му се яде, да направим списък за пазаруване и да сготвим и посрещнем празника в изобилие.”
И постави началото на нещо по-голямо.
Да, поставих началото и май тогава заложих тази идея. Няколко седмици след връщането от Лондон нещата се завъртяха и навързаха.
Има тенденция на обръщане – от яденето навън по ресторанти, бързия живот и бързата храна към по-бавното темпо и насладата от споделянето на храната като общуване. Как мислиш?
Да, това е едно от нещата – качествената храна да е достъпна до всички. Вярвам, че
добрата храна е нещо, което събира хората
Тя трябва да се споделя и е начин на комуникация с приятели и със семейството. Така с услугата личен готвач давам повод на добрите приятели да бъдат заедно.
Как се случва целият процес – ти пазаруваш, готвиш, декорираш масата?
След като взема поръчката, изготвяме меню. Клиентите имат опция да изберат Събиране с приятели, Празнична вечеря или Специална вечеря с по-екзотична кухня. Например мароканско меню, миналата година бях в Иран и персийската кухня ми е позната, завърших курс по ведическо готвене, може да заложат на индийска. Започнах със специалните менюта, защото самата аз съм вегетарианка и трудно намирам нещо вкусно за хапване навън.
Първоначално смятах да се фокусирам само върху вегетарианските менюта, но така ощетявам хората, които обичат месо. А аз поощрявам балансираното хранене, което включва и храни с животински произход.
Клиентите ми се обаждат, до ден уточняваме бюджета, разбираме се за адрес, точен час и се опитвам до 3 часа да съм ангажирана в дома на хората, което включва подготовката и самото готвене. Имат опцията да изберат да остана, за да сервирам, да декорирам масата в определен стил.
Звучи като перфектната вечеря.
Това е целта. Да се получи една перфектна вечеря, на която всички да са спокойни и доволни, и да бъде малко по-различно от една традиционна българска вечеря. Другото, което ме провокира, мислейки за идеята – много от моите приятели са с деца. Да отидеш на ресторант с 4-5 деца е риск – и за теб, и за останалите гости на ресторанта. Това е чудесна опция всички да са спокойни и доволни.
Скъпо удоволствие ли е – предполагам всеки би се запитал и това.
Преди да пусна услугата направих проучване каква сума бихме отделили за вечеря навън. Мисля, че средната сума се оказа около 20 лв. на човек – без напитки. Услугата на личния готвач е не много по-скъпа от това да отидеш на ресторант. Като специалната вечеря зависи от времето на приготвяне, техниките, продуктите – ако те са твърде специфични, разбира се, ще е по-скъпа. Но мисля, че това, което предлагам е достъпна услуга. И това е моят стремеж.
Ти имаш основна работа в голяма международна компания, но желанието ти е да завъртиш услугата личен готвач в бизнес.
Стартирах преди няколко месеца, но имам идеята до 2 години да разбера дали това може да ми носи достатъчно доходи. Както бих искала да обуча и свои помощници, така че да мога да отговоря на запитванията на своите клиенти, и да имам време за вдъхновение и експерименти на нови вкусове и менюта.
Прочетете още: Какво има в хладилниците на готвачите звезди?
Как започна твоята лична афера с готвенето?
Бях може би 3-ти клас и направих супа от картофи. Отгледана съм в семейство, в което храната се цени. Не точно винаги да ядем най-перфектната храна, а времето прекарано със семейството, споделяйки обяда през почивните дни и вечерята през делничните. Имаме традицията да сядаме заедно на масата, да се изчакваме, ако някой закъснява и моята майка, и бабите ми готвят хубаво.
Моята баба беше много търпелива с нас, оставяше ни да правим това, което тя прави и аз имах възможност за изява. И така започнах да я отменям с готвенето. После започнах да приготвям десертите за семейните ни сбирки.
Имала ли си провал – неизбежно ли е това?
О, да. Дори съвсем наскоро имах такъв. Исках да приготвя еклери, вкъщи с майка ми и сестра ми. Бъркам еклерите, включвам на 180 градуса и съответно те не се опекоха – не разбрах защо. Аз не се отказвам, правя втори опит. Оказа се, че фурната е била на 200 градуса, което за еклерите е фатално.
Провали се случват постоянно, просто с времето човек се научава как да използва дефекта като ефект. Например започвам да правя палачинки и могат да се превърнат в торта. Хората поръчват личен готвач не за да получат перфектното ястие като в 5-звезден ресторант, а да получат най-вкусното ястие, което да е достоен фон на разговор, отколкото перфектния външен вид.
Имала ли си критични моменти на терен?
Критични – не. Но имах случай, в който дама искаше да направи изненада за своя съпруг. Уточнихме менюто, искаше нещо шоколадово и аз точно бях експериментирала с лава кейк, в който добавях много лют камерунски пипер. Тъй като самата аз обичам
комбинацията шоколад с люто
а преди това го тествах сред няколко познати, реших да им го приготвя, но да не им казвам, че има люто. После в обратна връзка ми сподели, че всичко им е допаднало, с изключение на лютото в кейка. Което ме накара да се замисля, че подобни изненади не винаги са най-добрите.
Защо избра да се развиваш като личен готвач вместо да опиташ да отвориш ресторант?
В днешно време всеки отваря ресторант, пекарна и има идеята за перфектно място. Не на всеки се получава. А и като финансиране изисква много средства. Има достатъчно ресторанти, нека има и кой да готви вкъщи.
Познаваш ли друг личен готвач?
Не. Това не е нещо свръхново. Преди време една приятелка ми изпрати блога на един турчин, работещ дълги години в сферата на мениджмънта и пиар-а, който решава, че ще пътува и ще готви. Например, отива в Берлин, събират се приятели, плащат куверт и той им готви. Тази идея страшно ми хареса. Но не съм човек, който може да зареже всичко и да пътува. Затова реших, че паралелно с нещата, които правя, мога да го предлагам на хората в София.
За колко най-много души можеш да сготвиш сама?
Последната Мароканска вечеря, която приготвих, беше за 20 и няколко души плюс деца. Храната се слага на различни места по масата и
всеки си взема по нещо
Този начин е по-бърз, защото приготвянето на индивидуални порции изисква много повече време, а тази вечеря беше неформална и никой не страдаше. Не се наемам с непостижими неща. Вечеря за 30 човека с подготовка е напълно постижима за личния готвач.
Кое е най-важно – планирането или да се оставиш на импровизацията?
Импровизацията се случва, когато забравиш да замениш съставка, продукт. Но когато го правиш за време е много важен предварителният план и неговото точно следване.
Най-хубавият комплимент за работата ти до сега?
Празните чинии. Имах клиенти, които бяха заложили на мексиканско меню. Приготвих буритос, такос, традиционните неща, изнамерих рецепта за тортила чипс, защото нямаше как да отида с купен такъв. Приготвих вечерята в рамките на 2 часа, мислех как ще снимам и ще тръгна, но забравих. По пътя пиша на клиентката: “Моля те, снимай”. След час и половина ми праща снимка на купичка с малко пюре от боб – “Съжалявам, Деси, само това остана”.
Още за услугата Личен готвач, която предлага Деси Славчева, може да намерите ТУК. Добър апетит!
