Джинове, летящи килимчета, вълшебни лампи – романтичният образ на пустинята развихря въображението и ни пренася в друг свят на благородни герои, доблест и много мистика. Някъде там сред нежните ласки на пясъците, магията още е жива в лицата на сините хора – рицарите на пустинята. Това са туарегите – племе, което може да обърне представите ви за исляма и забулването.
Преди хиляди години днешна Сахара била плодородна и зелена. Стада с едър добитък, диви животни и птици населявали един приказен рай. Земеделието било в разцвета си. В края на третото хилядолетие преди новата ера по тези територии трайно се настанява един нов народ, изтласквайки оттам местното негроидно население. Това било войнствено племе от едри бели хора, разполагащи с колесници и оръжия.
Те дали началото на силната Гарамантска империя просъществувала 1500 години и останала в историята като велика сила с развита култура, търговия и храбри бойци.
Надживяла Египетската цивилизация и могъщия Рим, Гарамантската империя паднала под напора на настъпващите пясъци, войните и арабизацията. Нейните жители се пръснали по света, но една малка част оцеляла като самостоятелна народност и до днес. Потомци на гарамантите според италианския антрополог Джузепе Серджи са именно днешните туареги.
Високи хора, добили златист загар от слънцето, често синеоки – те се различават силно от повечето арабски народи. Произходът им се свързва още с Атлантида, с древните бербери и е предмет на различни легенди. Най-много научни доказателства събира обаче родството им с гарамантите. Днес
туарегите наброяват 1 милион
и живеят на територията на северноафриканските държави – Мали, Либия, Буркина Фасо, Бенин, Нигер и Алжир. Наричат себе си “имохаг”, което означава свободни хора. Езикът им е берберски диалект, като използват собствена писменост.
Последните няколко века са се занимавали с търговия на злато, роби и слонова кост. Охранявали са търговските пътища на керваните, за което събирали такси. Днес една част от тях са номади и скотовъди, които продължават да се занимават и с търговия. Други са земеделци и отглеждат ечемик, пшеница, царевица, а живеещите около река Нигер се препитават основно с риболов.
Но където и да са туарегите, начинът им на живот е уникален. Трудът, дългите преходи пеш и физическото натоварване са част от ежедневието. Хранят се по веднъж на ден, а когато пътуват – по два пъти. Менюто им е основно от мляко, фурми, смокини и рядко включва месо.
Сами изработват дрехите си, като ги оцветяват в синьо и много често кожата им придобива този оттенък, понеже багрилата са неустойчиви. Това им печели славата на синия народ.
Официално изповядват исляма, но нямат нищо общо с неговите догми и ограничения. Вярват в съществуването на зли духове. Често предсказват бъдещето, използвайки камъни и раковини. Но
най-любопитно е отношението на туарегите към жената
Ролята на съпругата и майката е водеща и тя взема решение наравно с мъжа за живота в семейството и племето. Свекървата е почти страховита личност, пред която мъжете дори не могат да се хранят.
Когато станат на 25 г., младите туареги полагат обет за преданост и едно от обещанията е никога да не удрят жена. Раждането на дете е празник, на който най-старата жена в семейството го кръщава на таен език и едва след това бащата може да му даде официално име.
Семейната линия се проследява по женска страна и се определя като матри-родова. И забележете, този, който покрива лицето си е … мъжът.
Ставайки пълнолетен, младежът получава от баща си меч, покривало за лице и тюрбан наречен шеш, който може да свали само в присъствието на съпругата си. Смята се, че така се пази от лоши духове, които имат силата да проникват през устата. Друго обяснение казва, че скитайки често в пустинята те трябва да са защитени от песъчинките, а и така изглеждали по страшни за своите врагове.
Жените от своя страна са с напълно открити лица и носят само кърпа върху косите си и то след като се омъжат – като знак, че са отдадени някому.
Двойките са моногамни и най-интересното е, че
жената може да има колкото партньори пожелае преди брака
стига да е дискретна. Ако не е щастлива, тя се развежда, като за нея остават децата, палатката и животните – най-скъпите притежания в пустинята. Това не само, че не е срамно, ами семейството ѝ вдига празненство, за да се знае, че отново е свободна.
Образованието е задължително и за двата пола, а поезията е част от ухажването, както за момичетата, така и за момчетата.
Днес съдбата на туарегите е в пряка връзка с конкретното им местообитание. Много от по-младите, докоснати от “цивилизацията” се противят на хилядолетните правила, но не са и малко тези, които продължават да следват традициите.
Размирната обстановка, която ги заобикаля е сложила своя тежък отпечатък. Много от тях са изправени пред заплахи като Ислямска държава, Алкайда, Боко Харам и докато едни се борят срещу тях, то други им стават съюзници. Тези, които живеят в Мали от години воюват за независимост и влизат в различни чужди конфликти.
Туарегите са смел, войнствен народ, следващ собствени правила за чест и възприемане на света. Оцелели са хиляди години, като не са позволили да бъдат асимилирани и не са забравили своята култура и самобитност. А днес гордо носят славата си на рицарите на пустинята.
Прочетете за още едно любопитно племе: