“Сега, когато сте се научили да преодолявате неразбирателствата и сте установили дълбока, силна и трайна връзка един с друг, достигате до логичния извод, че заедно можете да промените нещо в този свят. Не просто продължавате напред заедно до края на живота си, а продължавате заедно в името на по-голяма кауза. Може да работите заедно, да творите заедно – може да е всичко. Но то ще се случи едва когато започнете да функционирате като цялост.”
Чета изводите, до които е стигнал известен психолог след 40 години клинични наблюдения върху двойките. Повечето хора, категоричен е той, всъщност срещат любовта на живота си. Проблемът е, че не съумяват да останат заедно. Всяка връзка преминава през пет етапа – влюбване, създаване на Ние, разочарование, изграждане на дълбока и трайна любов, насочване на общата сила към по-висока цел. Практиката обаче показва, че
повечето двойки “зациклят” на точка 3
– мига, в който свалят розовите очила.
Започнах с петия – апотеоза на любовта. Неслучайно. Така започнахме аз и той. Отзад напред – от последния етап. А после се върнахме на точка 3 и се разочаровахме един друг до болка. Много пъти…
Да обичаш въпреки другите е лесно. Трудно е да обичаш въпреки егото си и въпреки егото на другия. Това е битка на два фронта. Битка с илюзиите. Битка на осъзнатото.
Да спреш е първото, което ти хрумва. Това е най-лесното решение. Вероятно затова повечето двойки приключват тук. Защото бързо възприехме лесното като верую. В което, разбира се, няма нищо лошо. Все пак не е нужно да е трудно, когато може да е лесно. Забравихме обаче, че е неприложимо за всички сфери на живота, а с чувствата е напълно несъвместимо.
Не защото трябва да ни е трудно, а защото любовта означава приемане. С всички “бонуси”. Или претегляш плюсовете и минусите на другия и взимаш цялата партида, или… приключваш на точка 3.
Но това е осъзнато решение – можеш ли и искаш ли. И проява на воля – да спреш себе си и порива да разрушиш
в търсене на съвършенството от мечтите ти
Можеш обаче да го направиш само ако знаеш, че ще стигнеш до точка 5. Тази убеденост е фарът в морето от ураганни емоции. Как да го знаеш? Ами… усеща се. Още в началото. Подобна увереност не се изгражда с времето – или я има, или я няма.
Но за да ú вдъхнем живот, не трябва да прескачаме фазите. Няма как да сме цялост, ако не скъсаме с илюзиите и не се срещнем такива, каквито сме и каквито може би не бихме искали да се показваме един на друг. Няма как да се обичаме такива, каквито сме, ако не сме такива, каквито сме. За да сме истинските ние, а не проекции в полет. И за да видим дали отново ще стигнем до извода, че заедно можем да променим света.
Може да работим заедно, да творим заедно – може да е всичко. А може просто да се обичаме и да усмихваме всичко около себе си. И поне за една усмивка време да накараме хората край нас да повярват, че любовта не е дефицитна стока. Това също е промяна.
