Забелязали ли сте как ние българите винаги се делим на два отбора? Винаги, когато един хареса едно, ще се намери друг, за да го заплюе. Винаги, когато някой направи или постигне нещо, ще се намери друг да го “светне”, че за нищо не става.
Тъжно и мъчно е, че все си имаме причина да се делим. Толкова често поставяме бариери и граници помежду си. Мерим къщите, заплатите, труда, облеклото… и каквото друго щете. Толкова често изниква повод да плюем едни по други! И, не. Не става дума за дискусии. Защото при дискусиите се използват аргументи. А при споровете, които цепят нацията ни на две – обикновено обидни и дори вулгарни квалификации.
Не ми вярвате ли? Тогава се пригответе да изчетете този дълъг списък с теми, на които ние българите се делим. На два отбора по интереси, вкусове, предпочитания и в зависимост от състоянието на духа, дебелината на портфейла и още куп особености – личностни и национални.
Не претендирам нито за изчерпателност, нито за обективна гледна точка. Всичко е базирано на личните ми впечатления и наблюдения. Ето и набързо нахвърляния ми списък на отборите, в които обикновено се групираме:
За и против връщането на казармата
Това е тема, която винаги предизвиква ожесточени дебати! Според привържениците на връщането на задължителната военна подготовка – мъжете не са мъже, ако не минат през подобно изпитание. Вторите пък са категорични, че казармата е робство, загуба на време и място, което произвежда не мъжаги, а “путьовци” (цитирайки един от коментарите под материала Казармата – фабрика за роби или школа за мъже). Често и задължително се използват силни нецензурни думи за изразяване на мнение по темата и от двата противникова отбора.
За и против Слави Трифонов
От “Осанна” до “Разпни го”. От Слави е гений до Слави е е..ти простака! Може би един от най-мразените и същевременно най-обичани хора (заедно с Тодор Живков, Иван Костов и Бойко Борисов). Слави и концертите му са едно от малкото неща (да не употребя думата феномени), което може да предизвика такива биполярни усещания в изтерзаната българска душа. Като чиста любов (миксирана с големи дози преклонение) и адска непоносимост (да не кажа откровена омраза).
Той е в състояние да накара огромна част от сънародниците ни да отделят време и средства, някои дори да пропътуват стотици километри, за да се насладят на шоу изявите му. А други да вложат същото това време в подигравки, псувни и дискусии по повод преброяването на селячеството… И най-големият селянин, който ще обедини всички селяни, разбира се, с изява в стил гранд селяния.
Същото разделение като това за и против чалгата. Нито едните, нито другите привърженици на двата отбора могат да допуснат, че съществуват хора с мнение и вкус, различни от техните собствени. Както и че това, че някой харесва нещо, което на теб не ти допада, не го прави непременно най-голямото зло на света.
За и против почивката на родното Черноморие
Сблъсък основно по линията Гърция-България. Летовниците, избрали за ваканция южната ни съседка, мотивират решението си с по-доброто обслужване и условия като цяло. Както и понякога с твърдия извод, че от българското море нищо не става.
Изборът на гръцките плажове застъпниците на почивките у нас заклеймяват обаче като родоотстъпничество! Виждате ли – нека ходят тези непатриоти да пълнят гушите на гърците, като е повече от ясно, че от нашето по-хубаво няма! Иначе защо тогава толкова много руснаци и англичани ще идват на талази на Черноморието ни?
От своя страна почиващите в България се подразделят на допълнителни отбори. Такива, които предпочитат ол инклузива или не. Едни, които са “за” къмпингуването и съответно – други, според които този тип ваканции трябва да се забранят със закон… Такива, които предпочитат Южното или Северното Черноморие… и т.н.
Още няколко примерни теми за спор:
|
Цесекари и Левскари
Този сблъсък е стар колкото света! И най-вероятно ще го надживее. Или поне битката между привържениците на двата тима ще продължи да се води и след закриването/разпадането/саморазпускането на двата отбора. (Също като разделението по линия СДС-БСП…) Феновете от години вече са разбрали, че гледането на мачове на любимите им футболисти е пълна загуба на време, но въпреки това омразата помежду им ще остане вечна.
За и против облеклото на посланичката в Люксембург
Всъщност не дори посланичката, нито нейното облекло, нито нелепия ú вид. Днес е тя, утре ще е друг. Въпросът е да сочим с пръст този, който излага нацията ни и нас като нейни представители. Национален комплекс, вероятно, на гражданите на повечето по-малки и по-бедни държави (макар България да не е нито от най-малките, нито от най-бедните!). Но у всеки от нас тайно дреме експерт по мода, протокол, изискани обноски.
А колко пъти ние експертите сме се замисляли, че трябва да се държим като посланици на нацията и представителите ú, е съвсем друг въпрос! Колко пъти сме се вглеждали в собствените си поведение, визия и изказ? За да получите отговор, огледайте се утре сутрин, докато излизате от входа си (входната площадка, стълбите към мазите…) и поздравления, ако се окаже, че живеете сред хора, които не чакат трето лице да ги представя пред света, а сами се грижат за собствената си репутация!
За и против емиграцията
Актуална през последните години тема! Незнайно как, но постепенно българите започнахме да се делим и по тази линия. Всеки заминал да работи в чужбина е “изтекъл мозък”. И всеки изтекъл мозък мие тоалетни и чинии в Лондон, примерно.
От тази позиция останалите в България пък са страдалци. Истински родолюбци, които живеят при мизерни условия, борят се с несправедливостта, мизерните управници и корупцията.
Това е едно от най-тъжните разделения. Българите далеч не сме единствените, които търсят живот извън пределите на родината си. Нито страната ни е най-лошото място за живеене. Англичаните и американците си остават братя където и да са по света. Нашенци като припечелят някой и друг лев (според другите – задължително над тоалетните!) и си накупят маркови стоки, започват да завалят българския. Също така да говорят на английски на децата си и със снизхождение се прибират на ваканция в родината си. За да подпомагат икономиката на страната, разбира се.
На другите, които ги посрещат с усмивка и бутилка ракия по летищата, тайничко им идва да им фраснат по един, задето са ги оставили да отмятат цялата къртовска работа. Да изхранват родителите им, да се трепят за брутния вътрешен продукт… докато ония “мозъците”, миещи кенефи, с техните данъци изхранват чужди родители и деца.
Снимка: Калин Мицев
За и против провинциалистите в София
Вечна тема. Като цесекарите и левскарите. Трудно е да се избистрят понятията селянин, селяндур и село. Кое и кога е обидно, кое и кога е свидно и мило. И най-вече кой откъде е тръгнал. Споровете са кървави, обикновено се размятат чушкопеци, хвърлят се кори с яйца и щайги с буркани, пълни с кисели краставички.
За и против био храните и веганството
Този спор е от модерните, нови вражди. Супер забавен, повод за раждането на безброй вицове (все още обаче по-малко от тези за Чък Норис). И като казах вицове… Знаете ли, че според някои веганите са виновни за страданията на хората на земята. Защото: “Ако навремето Ева беше изяла змията вместо ябълката, сега всички щяхме да сме в Рая.”
За и против гледане на предавания като Биг Брадър
Разновидност на опозицията за и против чалгата. От гледна точка на това, че не е нужно да крещиш, ако си фен (то често си личи и без да го казваш). Но е задължително да го изясниш, ако си анти-почитател. Всеки, който се обяви за противник на риалити формата, вероятно си мисли, че моментално минава в графа “свръх интелект”.
Затова е важно да се знае – аз никога през живота си не съм гледала и една минута от това пошло предаване! Е, добре, ако съм го направила, то е било с изследователска цел – да вникна в човешките отношения. Иначе по принцип не го гледам… Но повече няма какво да ви обяснявам, че ще си изпусна новия епизод!
Русофоби и русофили
Стар спор. Особено актуален през последните няколко години, когато постоянно се загатва, че пари от Русия се наливат в български медии, компании и политици. Русофилството възниква по време на Възраждането през 19-ти век. Тогава във великия братски руски народ предците ни виждат надежда за измъкване от лапите на Османската империя, на Болния човек. Днес обичта към страната, народа, историята, бита и традициите отдавна не са единственото чувство, което обитава българските ни сърца.
Докато едни продължаваме да се кълнем във вечна вярност и виждаме в Путин Месия, други виждат Дявола, който ще погуби земята. Всичките тези истории смърдят на оръжие, газ и много пари. Дали съседът и аз харесваме руския държавен глава или не – няма абсолютно никакво значение за световния ред.
Но – важното е спор да има, не дискусия. И да се делим на два отбора.
А на онзи реторичен въпрос Кога ще се оправим? отговорът може би се крие именно тук. Когато най-сетне започнем да играем в един отбор. Защото докато България продължава да се дели на два отбора, може единствено да сънува времето, когато е била на три морета.
