Написах това писмо, за да кажа на моите приятели онова, което чувствам към тях, а все не успявам да го направя. Дали поради ангажираността на някой от нас, дали заради разстояния, които ни делят…
Ако и вие преоткриете в себе си същата нужда, същите усещания и желанието да направите деня на важните за вас хора по-специален – не се колебайте! Чувствайте се свободни да вземете назаем моите думи и да усмихнете с тях приятелите си. Ето ги и тях:
Писмо до моите приятели
“Приятели, обичам ви толкова много, че думите не ми достигат, за да изразя точно това, което чувствам.
Започвам така, защото зная, че не ви го казвам достатъчно често. Защото невинаги намирам време и възможност да ви обърна достатъчно внимание. И със сигурност не толкова много, колкото заслужавате. Или колкото би ми се искало. Но въпреки това ви обичам истински, от цялото си сърце! И искам вие да го знаете.
Не сте твърде много, но сте безкрайно ценни
Никога не ме е интересувал броят ви, а само това, което тупти в сърцата и вълнува душите ви.
Чувствам се невероятна късметлийка за това, че някак си попаднахте в живота ми. Че станахте част от моите мисли, чувства и това писмо до вас. Че пътищата ни се пресякоха и продължихме да бродим напред – заедно! Хванати ръка за ръка.
Ръка, която знаеш, че няма да те пусне, макар и да рискува да полети заедно с теб към пропастта. Ръка, която винаги ще те издърпа, когато се чувстваш сякаш си на дъното на океана, наречен живот. И ръка, която ще те тласне напред, в моментите, когато се страхуваш и не можеш да направиш решителната стъпка сам.
Вярно е твърдението, че сами избираме приятелите си. Но нали, за да се получи спойката между нас трябва да се изберем взаимно.
Искам да кажа на моите приятели:
благодаря ви, че избрахте мен!
Знам, че не съм ви срещнала случайно. Всеки един от вас. Различни сте, но всички ви обичам безкрайно много. Всеки един от вас по специален, запазен само за него начин. От всекиго от вас научавам нещо ново – най-разнообразни и понякога дори чудати нещица.
Обичам когато ме изненадвате с нещото, което най-малко съм очаквала от вас. Това ми напомня постоянно, че животът е едно пъстро виенско колело, на което никога не спираме да се въртим. Напомня ми, че всичко се променя, а това му е най-хубавото на нашия често определян като “скучен” или “еднообразен” живот.
Обичам ви когато сте весели, но и тогава, когато сте тъжни. Заедно минаваме през най-страхотните си и най-съкрушителни моменти. Но нито един от тях, колкото и тежък да е бил не успя да прекърши връзката помежду ни. Толкова много години. Щастлива съм когато имате нужда от мен –
да си поговорим или да си помълчим
Окрилява ме доверието ви в мен и обичта, която усещам, че изпитвате и ми дарявате без да пестите. Благодаря ви, че винаги сте насреща, за да ме изслушате, когато имам нужда да споделя или да ме разберете, когато не ми се говори. Благодаря ви и за моментите, в които толкова ми липсвате, че започва да боли. Физически. Защото вие сте част от мен. Душа, мисли, а понякога и тяло.
Обичам и тези от вас, които вече никога няма да видя. Някои си отидоха твърде рано от този свят, а с други просто пътищата ни физически се разделиха. Но не и духовно. Не съм ви забравила. Обичам ви все така, както и преди. Макар и вече да не се виждаме и твърде рядко (или изобщо) да се чуваме.
Сигурна съм, че точно тези от вас, за които са написани тези редове, ще се познаят! Обичам ви! Благодаря ви, че бяхте красива част от живота ми. И бяхте мои истински приятели! А може би пак ще бъдете…
За да не ставам многословна (каквато знаете, че често съм) искам само да ви кажа 3 неща, които никога не искам да забравяте:
