Ще бъда стар, ще бъда много стар…
НИКОЛА ВАПЦАРОВ
Ще бъда стар, ще бъда много стар,
ако остана след погромите, разбира се,
като окъсан рибен буквар
модел хиляда осемстотин и четирийсе.
Тъй както малките деца разлистват
и почват със картинките от края,
така и мене днеска ми се иска
за бъдещето да си помечтая.
Защо пък не? – В мечтите няма цензура,
мечтите греят с синкава прозрачност.
А по-добре е да подгониш вятъра,
отколкото да седнеш и да плачеш.
Тогава аз ще имам син,
синът ще бъде двадесетгодишен.
Никола Вапцаров е роден в Османската империя (Банско, 1909 г.), убит от властта в Царство България (София, 1942 г.). Защото организирал подривна дейност срещу утвърдения държавен ред по време на война. Да, сътрудничил си е с БКП и затова е посмъртно амнистиран след 1944 г. Никола Вапцаров обаче попада под неговото влияниеРедом с това семейството му е тачено и са имали топли връзки с царския дворец в София. Къщата им е периодично посещавана от видни личности като царете Фердинанд и Борис III, интелектуалци и творци като Пейо Яворов, Елисавета Багряна и Константин Щъркелов. Никола учи в гимназия в Разлог, а после в Морското училище във Варна. Служи на кораба Дръзки, произведен е в офицерски кандидат. След завършването си постъпва на работа в Кочериново като огняр и механик. за Никола следват мъчителни годинив които ту няма работа, ту върши неща, които не го удовлетворяват. По това време се отдава на просъветска конспирация. През март 1942 г. е заловен и след мъчения признава за нелегалната си дейност. Впоследствие пред съда се отрича от признанията си, но въпреки това е осъден на смърт. Разстрелян е на 23 юли на Гарнизонното стрелбище в София. |