Блага Димитрова пише първия си роман, "Пътуване към себе си", по свои впечатления от Родопите.
Ако в днешния свят на частни уроци, имаше и такива по любов, щях да се запиша. Стига да ги водеше Блага Димитрова. Не само заради стиховете ѝ, които подреждат любовта в рими. Любов, която за писателката е дълго пътуване към себе си и която винаги оставя следи.
Те бележат дори сърцето на Джон Ъпдайк– по времето, преди да стане известен с романа си Заеко, бягай. През есента на 1964 г. Ъпдайк се озовава в София по културна програма на Държавния департамент на САЩ. Той пътешества като посланик на изкуството и дори не подозира, че
заради Блага Димитрова ще удължи престоя си в България
който трябвало да бъде само един ден. Вместо това кани 10 години по-младата от него Блага на вечеря. Отиват и до Рилския манастир. Есенната им разходка в Борисовата градина е нещо, което ви предизвиквам да си представите следващия път, когато се озовете в парка.
Мъдростта на Блага Димитрова за любовта няма цена. Снимка: Тодор Славчев
Резултатът от всичко това, при завръщането на Ъпдайк на американска земя, е разказът му Българската поетеса. Публикуван е в списание Нюйоркър през 1965 г. и на следващата година печели литературната награда О‘Хенри.
“Вратата се отвори и в стаята влезе, внасяйки розов лъх на жена, която току-що е излязла от банята, леко задъхана, защото бе бързала, без шапка, жена в светло палто, със светлоруса коса”, пише авторът за Блага – по онова време на 42 г., вече известна у нас със стихосбирките си До утре, Светът в шепа и Жена. “Любопитно ми е самото това
ярко съчетание от красота и ум
Искам да кажа, какво може да направи една душа с всичко това?”
На какво е способна Блага Димитрова, можете да разберете не само, опознавайки я като поетеса. Онова, което много повече подхожда на философския и меланхоличен характер на есента, с дългите ѝ уикенди, в които се затваряме на топло с книга в ръка, са романитена писателката.
Темата на днешния частен урок е първата любов. И първото разочарование. (Не само Ъпдайк има правото и дарбата да говори за тях) Откриваме ги на път – само че не в колата, в която се вози Блага в Отклонение. Не е и в посоката на катерачите от Лавина. Пътят в случая е към себе си. Така се казва и
първият роман на Блага Димитрова – Пътуване към себе си
Пише го по впечатленията си от строежите в Родопите и с него ни кани да осмислим своята роля в живота през философските размишления на писателката за отношенията между мъжа и жената.
“Mъжът е погълнат от мига, а жената търси продължението”, пише авторката в първия си роман.
Шепотът на един от най-обичаните български романи на миналия век ви оставяме да доловите сами. Урокът по любов днес е безплатен, защото мъдростта на Блага Димитрова няма цена.
“Ако жената изживява най-силно любовта в споделянето с приятелка, то мъжът я изживява най-дълбоко в мълчанието. Каква тайна, гъста наслада се крие в това безмълвие, всеки мъж сам си знае. Може би това е ревнивото чувство на собственик, който не допуща да сподели любимата с друг? Израз на закрила и нежност към жената? Стеснението, което в любовния миг е било изтласкано от страстта, за да нахлуе след това с по-голяма сила? А може би това е мъжкият инстинкт да спечели жената завинаги: защото само мълчаливият, дискретен мъж е истински мъж в очите на една жена.”
“Mъжът е погълнат от мига, а жената търси продължението. Но при сближаването на двамата може би се получава истинското време, пълното: мъжът ме кара да усетя мига, а аз го заставям да се влее в продължението на мига. Само двама, мъж и жена, които се обичат, могат да почувстват времето в неговата мигновеност и продължителност.”
„Мъжкият поглед се влияе. Сякаш е сляп! Нужни му са чужди очи, за да прогледне. Искаш ли да му се харесаш, трябва да се харесаш първо на другите. И винаги да се харесваш на всички заради един-единствен мъж.“
„Най-опасна е неизвестната съперница.”
„Колкото повече търсиш единствения, толкова по-многобройни стават твоите мъже. Без да се усетиш, от много вярност към единствения ставаш невярна на мнозина. От постоянство в мечтата си ставаш непостоянна в живота.“
„Мъжете се влюбват не в нас, а в собствения си образ, който откриват в нашите очи. Може би затова новата позната им е по-интересна. Могат да я удивят, да се представят други, да се обновят. После, щом и тя ги опознае, им става неинтересна и бягат при друга. Всъщност те бягат от себе си.“
„Сърцето е свободно да се влюби въпреки всичко – това е единствената пълна свобода на земята.“
„Може би и в любовта не трябва да обръщам поглед към зейналата, винаги дебнеща раздяла. Самата любов всъщност е постоянен страх от загуба на любовта. Преди още да си я постигнал, ти трепериш да не я загубиш. Е, тогава ти никога не можеш да познаеш любовта като чувство, защото си в непрестанен страх. А страхът обезцветява всяко чувство.“
„Страхът от съперницата е като страха от смъртта. Единствен начин да превъзмогнеш тоя страх е да приемеш и двете като неизбежност. Да погледнеш право в очите другата и да знаеш, че тия очи могат да ти отнемат неговия поглед завинаги. Това е все едно да имаш сила да погледнеш смъртта в очите.“
Прочетете още… за необикновеното момиче, което се ражда в Бургас – поетесата Петя Дуарова
“Най-опасна е неизвестната съперница. Приписваш ѝ всичко онова, което ти нямаш. А то е толкова много!”
„Страшна сила е събрана в ръцете на любимия мъж. Дългите, прочувствени пръсти умеят да те докосват и да четат всяка гънка на кожата ти като азбука за слепи. Могат цяла да те прочетат. Да изтрият всеки спомен от друго докосване по тебе. Могат да те моделират и да изваят една богиня от тебе. Но в същото време и да те подчинят. Страх и нежност, закрила и заплаха. Каквото и да бъде, нека де е от неговата ръка! От ничия друга, само от неговата!”
“Да станеш след любов и да си отидеш… Тоя миг е най-голямото унижение, което познава жената.”
“А нима белезите на мъжественост са външни? Боксьорски мускули, биков врат, ягуарски бас – нямат нищо общо с моята представа за истински мъж. В характера, там е притегателната мъжка сила. Мъж – това за мене значи воля да се владее. На мъж, който се е самообуздал, принадлежи целият свят!”
“Да имаш сили да станеш след любов и да си отидеш… Носят те на ръце като царица към това небе. А те оставят сама да слезеш от небето и да стъпиш с боси нозе върху студената грапава земя. Тоя миг е най-голямото унижение, което познава жената. Всяка може да легне. Но не всяка умее да стане от постелята права и да запази достойнството си на царица. Добре, че мъжът обикновено спи в тоя страшен миг! Спи и не предполага, че изведнъж тя, завладяната и покорената, си спомня за един друг, който никога не би я оставил да си отиде така наведена и прекършена. Това е най-голямата женска изневяра под носа на покорителя.”
В Ню Йорк, един от най-космополитните градове на света, 9-годишният Виктор има мечта. Да порасне и да заживее в трънското село Берайнци. Преди много години...
Българката Деси Колева отвори първата здравословна кухня за деца в Англия. Кетъринг компанията Kiddichef е основана в Бирмингам през 2012 г. от Колева и бизнес партньорката...
Историята на 27-годишния майстор-готвач Антонио Трифонов е завладяваща и мотивираща. Той е пример за това как един млад човек не се спира пред нищо,...
Излязоха поредните резултати от изследванията на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA). Според тях швейцарските ученици отново са сред най-добрите в света, ако...