Наричали я мама Гуга. Мама – защото самата тя така се обръщала към всички, с “мама”, “мамче”. Гуга било умалително на истинското име на Гюрга Пинджурова – уникалната изпълнителка на народни песни, завършила оперно пеене в Прага. И по този неповторим начин обединила родното творчество с класиката. Поколения българи са израсли с нейното Хей, поле широко (където тя изпявала ейх вместо хей).
Трънският славей, както е известна Гюрга
и до днес, нямаше откъде да попие песните от народното ни творчество, ако не бяха родителите ѝ. Бащата бил майстор дюлгерин, но и изкусен гъдулар. Майката въртяла домакинството, но щом таткото се върнел вечер от строежите, хващал гъдулката, а жена му запявала. Гюрга се сгушвала в скута на майка си и слушала, слушала…
Когато баща ѝ починал, била още малка. Майка ѝ трябвало да слугува по чужди къщи и да жъне чужди ниви, водейки Гюрга със себе си. Така момичето продължавало да попива жътварските песни, които се леели от устата на работещата майка.
След години Гюрга, самата тя вече майка, щяла да посреща всяка несгода в живота също с песен. Дори влизането на сина ѝ в затвора. На свижданията му, вместо да си говорят, цялото семейство пеело и свирело – от двете страни на решетките.
Гюрга отличничката
Да се върнем в Трън. Там Гюрга е все още малка и макар баща ѝ вече да го няма, тя излиза да пее всеки ден на чардака на родния си дом, разположен високо над останалите къщи. Един ден за оперен рецитал в града била пристигнала именитата певица Христина Морфова. След концерта си тя чула жетварските песни да се леят с гласа на Гуга и заразпитвала кой пее.
Оперната певица взима девойката под своя опека. Българското държавно музикално училище тъкмо е отворило врати. Гюрга завършва с отличие първия му випуск. Докато учи, живее в дома на Морфова, където ѝ помага с домакинството, но и се упражнява в пеенето.
С нейна помощ трънският славей получава стипендия за Пражката консерватория. Нея Гуга изкарва за три вместо за пет години. И също завършва с отличие – със златен медал. Плюс покани да пее по световни сцени!
Гюрга номадката
С такава диплома, разбира се, Гуга си пробвала късмета в Софийската опера. Само че били времена на партийна принадлежност. И когато въпросът опрял до там, тя се врътнала с думите: “Не ви ща операта”. Върнала се в Трънско, където работила като учителка по селата. До тях ходела и се прибирала на кон след няколко часа езда.
Няма как и любовта ѝ да не е местна! Името му – Иван Тричков, от богат трънски род (от който е и Владо Тричков). Свекървата обаче не искала Гуга за снаха заради бедното ѝ потекло. Свекърът, с прякор Лудия Георгия заради дивия си нрав, я тормозел и дори ѝ посягал на бой.
Иван обаче бил благ човек – аптекар, но и цигулар. Може би музиката ги събрала. Дарила го с двама сина. Но освен собствени деца, Гюрга решила да отглежда и две сирачета. Деспотичният ѝ свекър побеснял. Семейството тръгнало да си търси нов дом чак в София.
Гюрга звездата
В Трън Гуга вече била срещнала директора на Българското радио – Сирак Скитник, който също случайно бил чул пеенето ѝ. И имала покана от него да дойде в радиото, където в онези времена изпълненията били на живо. Така че освен учителка, в София тя станала и солистка на БНР. Пеела под съпровода не на кого да е, а на Парашкев Хаджиев.
През 1939 г. се появяват и първите ѝ плочи с народни песни. Мама Гуга – първата разпространителка на трънските песни, които днес са част от Златния фонд на БНР – става любимка на слушателите. Обикаля страната и изнася концерти по села и градове с групата Наша песен.
Гюрга любимата
В дома ѝ, на столичната улица Иван Асен II, обаче семейството ѝ живеело съвсем скромно. Ала в любов. Наричала мъжа си “царския син”. Хората пък го знаели покрай нейното име – викали му Иван Гугин. Той обичал пийването и пушенето, което я ядосвало, а и бил голямо конте. Тя – напротив – тоалетите, мебелите, деликатесите не я вълнували. Но обичала да свири на пианото, понякога денонощно, и да се забавлява. Мама Гуга била царица и на пеенето, и на вицовете.
Дори след като любимият ѝ Иван си заминал от този свят, колкото и да ѝ било мъчно, продължавала да пее. Пеела си вече сама вкъщи. Двамата ѝ синове били в чужбина. А всепризнатата народна певица едва събрала пари да погребе мъжа си.
Едва събрала сили и да продължи напред без него. Не задълго обаче. Яката трънчанка, която приживе не знаела що е то настинка, на 76 г. неочаквано се споминала от инфаркт само няколко месеца след смъртта на мъжа си.
Може би сърцето ѝ просто не издържало без него. Кой знае… Ако днес можехме да се върнем 45 години назад и да уловим ръката ѝ на смъртния ѝ одър, можеше и да я попитаме. А можеше и просто да поседим и да я послушаме как пее. За последно.