И преди нея съпругите на президентите били наричани Първа дама. Журналистите се обръщали така например към предшественичката ѝ Мери Линкълн. Но Люси Уеб Хейс превърнала названието в знакова фигура. Толкова важна в американския държавен протокол, че скоро целият свят щял да гледа с други очи към ролята на жените до различните президенти.
За нея у нас се знае малко. Най-вече се споменава като основателка на домове за сираци и войници по време на Гражданската война. А това е 15-тина години
преди изобщо да е станала Първа дама
Още тогава била забележителна. Възпитанието и доброто ѝ религиозно обучение в ранните години я направили защитник на движението против алкохола, предшестващо Сухия режим. А също и на идеята, че двата пола имат равен интелектуален капацитет.
“Вместо да бъде считана за робиня на мъжа, жената е негова равна във всичко и дори понякога – по-добра от него”, смятала тя.
По-късно, със своята колежанска диплома по либерални изкуства, Люси Хейс щяла да е първата Първа дама с такава висока степен на образование.
Срещнала любовта в родния Охайо
Оттам бил и Ръдърфорд. Оженили се година след годежа си. Тогава тя била на 21, а той – 30-годишен, адвокат. Преди него се била срещала с някой си г-н Ор и с Джон Райт. Но майката на Ръдърфорд, приятелка с майката на Люси, отдавна окуражавала двамата да се сближат, особено запленена от морала и добрината на момичето.
Ръдърфорд вече имал една връзка зад гърба си, но се влюбил в Люси и я насърчавал да чете по-разнообразна литература и да упражнява писането си. Тя не обичала да пише. Дразнела го, че ще му праща по едно писмо на всеки негови две.
Създали голямо семейство
Седем сина и една дъщеря. От тях загубила две момчета. Освен за децата, Люси се грижела и за майка си, както и за майката на Ръдърфорд. И двете жени починали в една и съща година. Междувременно научила чернокожата си слугиня да чете и пише. Приела да се грижи и за двама ранени войници.
С такова добро сърце прекарала голяма част от Гражданската война на фронта. Отпътувала за Мериленд, където съпругът ѝ бил ранен, и помогнала в медицинските грижи за възстановяването му. Полагала грижи и за останалите ранени, шиела, готвела и се сприятелила с мнозина подчинени на мъжа ѝ, който получил титлата генерал. Нея пък нарекли
Майката на полка
Превърнала се в политически довереник на съпруга си по въпроси, пред които се изправял в службата си. Бременна с единствената им дъщеря, когато Хейс се кандидатирал за губернатор, тя изиграла ключова политическа роля за победата и налагането му. Причината: нейната отдаденост на идеята да се реформират здравните институции.
Медиите вече я боготворели, когато последвала и кандидатурата на Хейс за президент. Нежните половинки на гласоподавателите му харесвали домошарската природа на Люси.
“От нея ще излезе чудесна президентска съпруга”, гласяла една от статиите за бъдещата Първа дама.
В деня след изборите изглеждало, че Хейс е загубил. Той обаче оспорил резултата и избирателната комисия във Вашингтон отсъдила в негова полза.
1877-а е и Първата дама е вече на 45 г.
Тя се присъединила към пътуването на мъжа си към столицата. Нищо, че ги грозяла опасност (опонентите на Хейс се бунтували, дори бил отправен изстрел към дома на губернатора в Охайо).
В черна рокля, черно боне и с черна коса, разделена семпло от среден път, два дни по-късно Люси Хейс застава до съпруга си при встъпването му в длъжност като президент. Визията ѝ се превръща в огромен интерес за пресата. Вероятно е обсъждана повече и от самия президент. Технологиите вече се били развили дотолкова, че моментна скица от събитието можела да бъде публикувана многократно като илюстрация.
Цялата нация била наясно как изглежда Първата дама. И макар това название да не било използвано за пръв път, в случая на Люси, тя била наистина
първата по рода си президентска съпруга
Характерът ѝ, свързан главно със спонтанна топлина, импулс за благородни дела, самоирония и вродена способност да съпреживява, паснал чудесно на новата ѝ обществена роля.
По време на визита във Филаделфия например графикът с обществени изяви на Първата дама не бил идентичен с този на съпруга ѝ. Това бил първият път, в който жената на президента имала свои, отделни дела и срещи, предимно свързани с благотворителност. Това, разбира се, се появило
по заглавията на вестниците
И дори довело до първото използване на образа на президентшата в рекламен анонс (Люси уж била посетила фабрика за ютии и предлагала такава на мъжа си).
Истината е, че Първата дама упорито отказвала да свързва името си с каквито и да е реклами, позиции и противоречиви каузи. Бояла се да не навреди на имиджа на президента.
Въпреки това била нарочена, че го е подстрекала да забрани алкохола на всички мероприятия в Белия дом. Включително и на държавните вечери. Историята ѝ навлякла славата на
Лимонадената лейди
Карикатуристи я рисували по винени бутилки с намръщено лице, на тези с вода била усмихната.
Може би мнозина са се посмели на подобни хрумвания. И все пак, днес можем да сме благодарни на хора като Люси за безалкохолната бира. Напитката се пръкнала като медицинска по време на Сухия режим, последвал години след мандата на Ръдърфорд и на първата Първа дама в света.
