Едно момче с голямо сърце трогна тези дни България. Мартин Топалов е от онези малки, но всъщност големи герои на нашето време, чиито геройства се случват тихичко и без помпозност. И често остават незабелязани на фона на големите гадости, които толкова добре сме се научили да разпознаваме.
Мартин и историята му са от тези, които подминаваме с усмивка. Човек с голямо, добро сърце, който жертва нещо без в замяна да иска друго. Преди 3 години, когато бил на 11 години, Мартин Топалов взел решение, което щяло да промени нечий живот. Като му даде нещо от себе си. Нещо, което да направи трудния ден на един онкоболен малко по-лек. И една идея по-усмихнат… като буквално отгледа косата си, докато тя достигне цели 30 см и може да я дари на човек, който се нуждае от нея.
Тогава
Мартин Топалов още не знаел
че решението му обаче щяло да бележи и неговия живот. Да го налепи с етикети заради нетипичната си визия сред момчетата на неговата възраст. Да го накаже с присмех и грозни обиди.
“11-годишен, той ме накара да се замисля за много неща – неща, които подминаваме в забързаното си ежедневие и неща, на които дори не обръщаме внимание, а едно дете на 11 е видяло…”, споделя развълнуван баща му Ивайло в профила си във Фейсбук.
Бащинският пост, неговата загриженост, желанието за подкрепа и чувството на гордост, които само един родител може да усети, се завъртя в социалната мрежа и Мартин получи огромно Да под формата на харесвания, споделяния и добри думи. Да – на добрите сърца. Да – на малките големи герои, които сме склонни да пропускаме и недооценяваме покрай всички рутинни грижи и мисли на деня. И знаете ли…
най-хубавото на тази история
историята на Мартин Топалов, момчето с дълга коса и добра душа, не е това негово днешно геройство. Най-вдъхновяващото е, че такива деца днес има. Макар невинаги да имаме очи за тях и да ги потапяме в общата маса на невъзпитаните съвременни младежи, които не ценят, не уважават и не помагат!
Тези днешни малки герои утре ще станат ГОЛЕМИ ХОРА. Хора, от каквито България се нуждае. Такива, които няма да спират да работят единствено заради упреците на другите. Българи, с които като деца се гордеят родителите им, а като възрастни – дай Боже – цялата нация.
Наистина прекрасни уж малки, а всъщност толкова големи герои. Защото всички имаме нужда от тях. От повече дългокоси Мартин Топаловци. Които с добротата и красотата на жестовете си да върнат вярата в бъдещето.
И както казва баща му Ивайло: дано наистина има повече такива хора!
А ето как и нашата колежка Екатерина Ангелова направи същото малко голямо геройство като жертва собственото си удобство, за да направи нечий живот по-лек, така както ще стори и Мартин, вижте в нейния собствен разказ. За цената на 30 сантиметра коса.
